Още на 8 години Филип Аврамов попада в Радиотеатъра на Националното радио. Тръгнал към Детския радиохор, но попаднал в Детския радиотеатър. Първо се обучава в школата на Минчо Събев, а след това в детската група на Театър „Сълза и смях” с ръководител Венцислав Кисьов. След като не го приемат във ВИТИЗ, отива в Благоевград в театралната студия на проф. Енчо Халачев. Там се занимава с етюди, сценична реч, пластика и теория на театъра. Същата година кандидатства отново във ВИТИЗ, но този път във Варна (това е единственият случай, когато изпитът за Театралната академия е бил изнесен и в още един град). Приет е. И въпреки че Тодор Колев му казва да се запише в класа на проф. Крикор Азарян, Филип Аврамов остава верен на своя преподавател проф. Енчо Халачев.
Наричат Филип Аврамов „чешит”, „зевзек”, „образ”, но той е и един сериозен, задълбочен човек, който премисля всичко обстойно. За 3 години е отказал 40 роли. Той не играе своите герои, а ги живее. Това е научил от режисьорката Юлия Огнянова и от другите свои учители. При предложение за роля най-напред чете пиесата и ако в нея няма истина, въобще не се захваща с нея. Захване ли се обаче, отприщва всички хоризонти, варианти, докато я прекара през себе си, през мисленето си и тя стане истинска. Точно „истината” го привлича към една роля. Харесва голямата руска класика: Достоевски, Чехов, Гогол и от по-ново време Шукшин. Но ако се захване с такава роля, знае че тя ще му отнеме много ресурси, че трябва да е много внимателен, защото това, което трябва да се получи, е нещо сакрално.
В момента играе на сцените на Малък градски театър зад канала (МГТЗК) и Народния театър. Пътува с музикалните спектакли „Бог Рок” и „Оскарите в музиката”. Носител е на наградата „Аскеер” за ролята си в „Дама пика” на МГТЗК и „Икар” за ролята в спектакъла „Ничия земя”, която и сега се играе в Народния театър. Получил е и признанието „Златна роза” за най-добър актьор през 2011 година. В студиото на „Нощен Хоризонт” актьорът свири на китара и изпя за първи път най-новата песен, която е със социална тематика, съвместно дело между него и певицата и музикант Севинч Ибрахим. Песента започва така:
„Страх, лъжи и пози,
все нещо ви тормози...”
Един ден на Филип Аврамов започва обикновено много рано. Отива на снимки, вечерта е на представление и след това задълженията, забавленията и всичко останало, което е свързано със семейството и дома. Няма много приятели. Може би трима, но те са „човеци”. За него са важни първите 10 секунди от срещата с един човек. Имал е и предателства в живота си, но те не са от приятели. В сегашния период от живота си той е много по-конструктивен и по-обмислен. Смята, че българите са индивидуалисти – с никого не се събират, но иначе са хубави и читави хора. За политиците не иска да говори. Според него в България се разчита на случайността и повечето хора се водят от принципа „След мен и потоп!”. Но въпреки това вярва, че животът в България е такъв, какъвто човек си го направи. И се надява да има повече честност и почтеност.
На Филип Аврамов не му стига времето за морето и риболова. Приема всеки ден като предизвикателство. Определя себе си като конелюбец, това е заложено в името му, въпреки че една кобила по време на снимки е искала да го „изяде” или по-скоро да го ухапе по ръката и да го хвърли на земята. Обича свободата. Обича да препуска. А най-важното нещо в живота за него е „да бъдеш човек”.
