Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази седмица Националният борд по туризъм провежда петата си годишна среща. На форума туристически сдружения, неправителствени организации, големи инвеститори в България, представители на законодателната, изпълнителната и местната власт ще обсъдят проблемите на сектора и ще излязат с предложения за тяхното разрешаване.
Пред "Хоризонт" изпълнителният директор на Сдружение "Национален борд по туризъм" Поли Карастоянова беше категорична, че браншът е готов обединение, каквото предвиждат промени в Закона за туризма. Като положителен пример за секторно обединение тя посочи Националната строителна камара и Лозаро-винарската камара.
Промени в Закона за туризма ще извадят на дневен ред изискването да се създаде само една представителна туристическа организация за сектора. "По закона, такъв, какъвто в момента съществува се случи една епидемия от регистрация на организации, които може би вече са над 200. Този модел прави невъзможно взимането на каквото и да е решение", коментира Карастоянова. Проектозаконът е във фаза обществено обсъждане.
Бизнесът настоява сам да си дава лицензи на новите обекти и да ги категоризира, а държавата само да контролира процеса и да движи политиката в туризма. "Обединението не е самоцел. То е модел, инструмент, с който регулацията отива в бизнеса, а контролът остава в държавата", заяви Поли Карастоянова и допълни:
"Не вярвам, че е работа на който и да е висш представител на българско правителство да брои чадъри и шезлонги по плажа, да мери коридори и да брои шпионки на вратите. Работа на всяко българско правителство е да осигури мрежата от туристически представителства, бюджета за национална реклама, авиокомпаниите, инвестиционния интерес към България - това означава да провеждаш политика в туризма. Настояваме за съществено увеличение на бюджета на Министерството на туризма за национална реклама, за работа както с българските, така и с международните медии, защото е много важно да знаем какво разказваме за България и то може да бъде разказано по различен начин".
Предстои изостряне на спора между Министерството на туризма и Комисията за защита на потребителите заради създавания туристически инспекторат. Поли Карастоянова акцентира върху промените в Закона за туризма и въпроса кой ще върши работата на Комисията за защита на потребителите в туризма:
"Техният обхват на контрола е огромен (на КЗП - бел. ред.). Те всъщност прилагат контрол в съответствие със задълженията си по редица закони, не само Закона за туризма. Инспекторите, с които те работят, нямат специализация в туризма, там няма такава група инспектори, които инспектират само туристически обекти. Затова ние считаме, че това е стратегическа промяна, която трябва да се осъществява успоредно. Като облекчим министерство на туризма от несвойствената функция да се занимава с категоризации и лицензиране и тези специфични дейности бъдат прехвърлени за саморегулация от страна на бизнеса, тогава ние считаме успоредно, че е важно да бъде разширен и укрепен административният капацитет на Министерство на туризма със специализирана администрация, която да се занимава с този контрол".
