„Европейската многогодишна финансова рамка представлява много малка част от харчовете на страните-членки и съвсем малък процент от общия европейски брутен вътрешен продукт. От друга страна - в държавите от Централна и Източна Европа европейският бюджет има огромно значение, защото благодарение на фондовете от него се правят публичните инвестиции. Това прави европейските пари много добър катализатор за развитието на проектите и постигането на допълнителен косвен ефект. Именно заради тях се намалява разликата между най-богатите и най-бедните държави в Европейския съюз. Проблемът е, че вътре в самите държави ножицата се разтваря. Погледнете България - тя постигна много добър икономически растеж, но разликите в развитието на отделните региони вътре в страната стават много по-големи. Мисля, че това е голямото предизвикателство пред следващия програмен период - регионалното сближаване, а не толкова междудържавното. Не е въпросът само да се използват възможностите на европейските кохезионни фондове, но и подобни политики за икономическо сближаване да бъдат използвани и в националните политики.“
Общият прогрес не бива да ни заблуждава, защото зад него се влачат множество нерешени проблеми
Запитан, сближаването на икономиките ли е най-голямото истинско предизвикателство пред Европейския съюз, проф. Джон Бахтлър подчерта:
„Това е едно от най-големите предизвикателства, погледнато от две перспективи. Първата, разбира се, е икономическата. Конкурентоспособността на Европейския съюз е голямо предизвикателство, с което не казвам, че ние нямаме региони или компании, които са сред най-добрите в света. Проблемът е, че икономическото им развитие, технологичните постижения и възможностите за още по-голям прогрес не се разпростират в останалите региони на Европа. Има региони, които не правят и стъпка напред в развитието си, други - които директно вървят надолу. Това означава, че общият прогрес не трябва да ни заблуждава, защото зад него буквално се влачат още множество нерешени проблеми. Ние наистина трябва да направим така, че повече региони да бъдат конкурентни в глобализиращия се свят. Също така трябва да помислим за технологичното развитие на тези региони, защото това има много голямо значение за начина, по който се прави бизнес в тях и се променя работната ръка. Никога не трябва да забравяме, че това е ключово за пазара на труда в дългосрочен план.“
„Второто предизвикателство, което имаме в Европейския съюз, е политическото, и то е именно в това да си възвърнем доверието на гражданите в него и към неговите институции. Мисля, че сред повечето хора все още има много голяма доза убеденост в принципите на Европейския съюз, в европейската идея като цяло. В същото време има много голямо съмнение в институциите и в начина, по който нещата се случват изобщо. Говорим си за демокрацията и за това как институциите трябва да бъдат близо до гражданите. Те наистина ли са близо до гражданите? Мисля, че много хора биха го поставили под въпрос.“
Същевременно много държави поставят въпроса за европейските правила, особено когато говорим за темата обвързването на принципите на правовата държава с европейското финансиране. Проф. Бахтлър смята, че идеята на Европейската комисия да предложи този принцип се корени в очакванията за постигнати реформи в страните преди да се присъединят към Европейския съюз и липсата на отговор на въпроса дали се справят достатъчно добре, след като вече са част от европейското семейство.
„Въпросът е дали държавите покриват не само очакванията на останалите страни-членки, но и дали спазват европейските правила. Политиките, водени от Полша и Унгария, поставиха този казус на дневен ред. В същото време, в крайна сметка, те са суверенни държави и носят своята отговорност. Те поставят голямо предизвикателство пред Европа с нарастващия национализъм и евроскептицизъм в тях.“
Джон Бахтлър прогнозира, че принципът, предлаган от Европейската комисия, ще предизвика много спорове.
Не трябва да се поставят изкуствени бариери пред държавите, които искат да приемат еврото
Икономическото и социално сближаване е и едно от важните условия за присъединяването към еврозоната, макар и да не е записано в номиналните критерии. В отговор на въпрос време ли е за нови държави във валутния съюз Бахтлър заяви:
„Има редица структурни проблеми, при които ясно проличава, че ние имаме единна валута, но не и единен начин за справяне с предизвикателствата. Еврозоната е незавършена в това отношение. Има много идеи как да се реформира единният валутен съюз и какви да бъдат промените в стабилизационния механизъм, който ще ни помага за реакции при кризи. Ние трябва да се поучим от миналото си и да не говорим само за номинално изпълнение, но и за възможност за правене на политика. Трябва да сме сигурни, че банковата система на дадена държава, валутната и икономическата й политика са съвместими с тези на останалите членове на еврозоната.
Не трябва да се поставят изкуствени бариери пред държавите, които искат да приемат еврото. Да, направихме грешки в миналото и знаем какво се случа със страните, които са се присъединили много бързо към еврозоната. В същото време, присъединяването към Европейския съюз идва и със задължението в един момент да се въведе еврото в определена държава. Ето защо, ако тя дава задоволителни резултати, не трябва да се спира по пътя към еврозоната по изкуствен начин.“
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
