Репортаж на Марта Младенова за предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Световният бизнес търпи по-големи щети от данъчната реформа в Съединените щати, отколкото от налагането на мита върху алуминия и стоманата, заяви за "Хоризонт" Карла Кролаге от мюнхенския институт IFO. Една от първите големи реформи в програмата "Америка на първо място" беше намаляването на корпоративния данък щати, което трябва да облагодетелства местния бизнес, припомня Кролаге:
"Много експерти се опасяват от намаляване на инвестициите в техните собствени държави и в същото време предполагат, че ще увеличат инвестициите заради данъчната реформа. Това важи изключително много за Латинска Америка. Там около 40% от експертите споделят това притеснение. Висок е процентът на подобни отговори и от други развиващи се икономики, най-вече в Азия".
Азиатският пазар ще бъде най-сериозно ударен и от въведените мита. „Китай беше сред държавите, в която повечето експерти смятаха, че страната им ще понесе много големи загуби заради промяната в американската търговска политика“, посочи още Кролаге.
Още преди да измести фокуса на срещата на Г-7 върху Русия, американският президент Доналд Тръмп даде да се разбере, че по никакъв начин няма да направи крачка назад в търговската си политика. Нито лидерите на останалите шест държави, нито анализаторите имаха очаквания за пробив в преговорите и потушаване на напрежението, предизвикано от налагането на мита върху алуминия и стоманата, внасяни от Европейския съюз, Китай, Мексико и Канада. В предаването „Събота 150“ експерти анализираха политическата и икономическата цена на търговската война. Филип Леви от Чикагския съвет по глобални въпроси:
"Струва си да си спомним, че предшественикът на Тръмп - президентът Барак Обама, по време на предизборната си кампания твърдеше, че ще излезе от НАФТА, ако за шест месеца споразумението не бъде променено и че ще преименува Китай на "манипулатор на валута". Той обаче стана президент и каза: "Е, аз няма да ги правя тези неща". Ние просто имаме президенти, които обещават разни неща в кампанията си, които да им донесат по-голяма подкрепа и след това не ги изпълняват. Сега нещата са малко по-различни. В Съединените щати има задълбочен дебат върху това дали Тръмп наистина мисли нещата, които говори, и дали трябва да го вземаме насериозно или не. Много анализатори прогнозираха, че като много успешен бизнесмен, Тръмп ще бъде такъв и като президент. Като се има предвид първата година от мандата му, донякъде това се потвърди. Той намали данък "печалба" и много хора от бизнес средите харесват това. Ясно е, че той си пада по митата и обича да уволнява хората. Някои си мислеха, че това са празни приказки, но не - той го направи“.
Преди да започне търговска война, първата сериозна реформа беше в данъчната политика, припомни Карла Кролаге от Мюнхенския институт IFO. Тя е един от авторите на изследване как американската политика в областта на данъчното облагане и търговията влияе върху компаниите от различни държави:
"По отношение на данъчната политика повечето експерти смятат, че Съединените щати ще спечелят, но техните собствени държави ще изгубят. Това е по-скоро тълкувано като пренасочване на постъпленията, при митата ситуацията се оценява като такава, в която всички ще изгубят. Отговорите на експертите, особено когато говорим за данъци, варират и според държавата, която представляват. Съседните на Съединените щати държави - като Канада например или тези, които имат много добре развити инвестиционни проекти, не дават толкова негативни отговори. Когато експертите са от по-отдалечени региони - например Германия или Ирландия, очакванията за негативен ефект върху собствените им държави и целия Европейски съюз са много по-големи".
Не така стоят нещата с въвеждането на митата върху алуминия и стоманата, добавя Дорийн Боманс, която е съавтор на изследването. Компаниите от всички изследвани държави от Латинска Америка и Азия, са категорични, че от тази ситуация губят всички. Канада, Мексико и Китай вече въведоха реципрочни мерки, а при Европейския съюз няма влезли в сила такива.
"Най-предпочитаната възможност от всички беше сътрудничество с останалите държави. Някои от тях директно отговориха, че не искат ответни реакции. Малцина са тези, които подкрепят въвеждането на мита в отговор на американските. Въвеждането на обратни санкции не е просто политически сигнал, а реално обстоятелство, което ще затрудни европейските компании да търгуват с американските си партньори".
Кейлин Бърч от "Икономист интелиджънс юнит" - аналитичното звено на британското списание "Икономист", прогнозира известна изолация на Съединените щати:
"Трябва да правим разлика между политическа и икономическа изолация. Администрацията на президента Тръмп наистина погазва отношенията си с дългогодишните си партньори от Европейския съюз и страните от НАФТА. Тръмп действа по агресивен и непредсказуем начин, което може да направи Съединените щати изолирани в политически план. Аз не очаквам да се стигне до дипломатически пробив и обръщане на тази тенденция.
В чисто икономически план - очаквам да има известна изолация, защото е сигурно, че Съединените щати ще продължат политиката с вече наложените тарифи. Тук вече включвам и Китай. Мисля, че заедно с Канада, Мексико и Европейския съюз ще се стигне до пропорционална реакция. Със сигурност ще бъдат нанесени сериозни щети на тези икономики. Аз обаче не очаквам ситуацията да се влоши толкова, че да говорим за пълна изолация или за допълнително увеличаване на напрежението и истинска търговска война. Засега ние имаме само дискусия и сравнително ограничен негативен ефект".
Ответните мерки срещу американските мита са върху стоки, които ще ударят определени щати.Съединените щати навлизат в изключително чувствителен период заради междинните избори през ноември, подчерта Кейлин Бърч:
"Съвсем очаквано е да видим засилващ се политически натиск, след като ефектът от наложените мита започне да "хапе" икономиките на някои щати. В Мексико ще има президентски избори следващия месец. Това означава, че по време на кампанията поне ще трябва да се ограничи максимално ефектът от наложените търговски мита".
Или казано другояче - и във вътрешнополитически, и в международен план - погрешен ход в неподходящото време, въпреки че се търси решение на сериозен проблем, пояснява Филип Леви:
"Това е сериозен въпрос - по какъв начин се подхожда към решаването на проблемите - с конструктивен диалог или чрез нанасяне на удари. За съжаление, администрацията на президента Тръмп вместо да удари Китай, реши да удари по-голямата част от нашите съюзници".
