Синдромът на родителското отчуждение и правата на децата – това е темата на днешното издание на предаването „Законът и Темида“. Синдромът на родителското отчуждение като термин е въведен от д-р Ричард Гарднър, американски клиничен и съдебен психолог. Какво показва чуждия опит? Как България е осъдена заради бездействието на институциите и каква реформа е необходима? Това ще разберете от събеседниците в студиото – психологът Галина Кубратова, председател на фондация „Психологическа подкрепа“, адвокат Пламен Борисов – член на УС на Асоциация за детско развитие „Член 24“ – член на Националния съвет за закрила на детето и Александър Янева, баща на 4-годишно момиченце.
Галя Кубратова: „Понятието синдром на родителското отчуждаване е много точен и много удобен – има осем поведенчески параметъра, които включва този синдром. Синдромът на родителско отчуждаване протича на два етапа. Отглеждащият родител по свои мотиви и причини манипулира детето така, че то се отдръпва от другия родител. При втория етап детето вече отказва да види другия родител и накрая изпитва към него истинска омраза, всички хубави моменти от миналото са забравени, сякаш никога не са съществували.
Отчужденото дете е силно разстроено, не иска да види другия си родител, може да заплашва със самоубийство, ако го накарат да се среща с него. Съдът остава с впечатление, че колкото повече се отдалечи детето, толкова по-добре за него, и решава че по този начин го защитава“.
Александър Янев: „Три години след раздялата ми с бившата ми партньорка, поради неспазване на съдебните решения и поради манипулации от страна на майката, детето спря да ми казва „тати“ и спря да приема подаръци от мен. Когато някой подарък много му хареса, то търси негласно одобрението на майка си, след което отказва подаръка под предлог, че си има вкъщи. Виждам се с детето в присъствието на майката, която умишлено му пречи да общува с мен“.
Пламен Борисов: „За синдрома на родителско отчуждение съществува решение, но трябва да се вземат радикални мерки. Само допреди няколко години, когато пледирах за родителско отчуждение в съда, съдиите смятаха, че това са адвокатски измишльотини. Днес все повече съдебни състави гледат сериозно на този проблем. Радикалното решение е да бъде дадено детето за отглеждане на другия родител“.
Трябва да се въведат критерии какво да прави съдията, когато става въпрос за синдром на родителско отчуждение. Сега само се казва, че трябва да има среща с психолог.
