Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Отворено общество" представя проучване за нагласите към демокрацията, върховенството на правото и правата на човека

Мнозинството от българите се чувстват непредставени в демократичните институции

Пада делът на хората, които смятат демокрацията за най-добрата форма за управление

Иванка Иванова
Снимка: БГНЕС

Институт „Отворено общество“ ще огласи свое проучване на обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и правата на човека. Това ще се случи по време на публично представяне на Фонд "Активни граждани в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономически пространство. Паралелно ще бъде огласено и проучване към речта на омразата в България, като ще бъдат съпоставени данните от три поредни сондажа по тази тема.

Проучването е вече трето по ред и някои от тенденциите съвсем не са положителни, коментира в предаването "Преди всички" Иванка Иванова от Правната програма на „Отворено общество“.

"Мнозинството от хората - 45% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на България, но ние виждаме, че за трите години, през които наблюдаваме този въпрос - от 2015 година насам съвсем плавно спада делът на хората, които отговарят положително на този въпрос. Ако 2015-а те са били 52%, тоест над половината, 2018-а те са 45 процента."

Изследването регистрира драматичен спад на членството в политически партии и професионалните съюзи. Ниска остава представеността на гражданите и в друг тип обществени организации. Три фактора мотивират голямата степен на изключване от обществения живот, обобщи Иванка Иванова:

"Едните причини са свързани с икономиката и демографията - бедни хора, безработни хора участват много по-малко, защото имат да решават други проблеми. Когато не можете да покриете всекидневните си нужди, няма как да очакваме да участвате в управлението на държавата или пък в благотворителни организации. По-възрастните хора също много по-слабо участват в сравнение с хората в активна възраст, защото у нас е такъв моделът на хората над 60 години - понеже работата е основната форма на социализация, те остават в голяма степен изолирани от обществения живот. Отделни региони на страната, какъвто е Северозападът също имат много по-слаба степен на участие на гражданите в обществени организации, политически партии или синдикати, отколкото други части на страната."

78 на сто от запитаните не членуват никъде. Процентът на членство в политическите партии остава много нисък. През 2001 година процентът на неучастващите в никаква организирана обществена форма са били 85 на сто. В момента членството в професионалните съюзи е изравнено с членството в НПО.

Проучването регистрира пълна липса на доверие в това, че яко участваш някъде, нещо ще се промени. Липсата на доверие е вторият сериозен фактор за неучастие на гражданите в обществени организации, подчерта Иванка Иванова. Като трети проблем Иванка Иванова открои този с дискриминацията:

„Където цели малцинствени групи по default биват възприемани от мнозинството като неспособни да участват в обществения живот. Например ние имаме само 20 процента от хората, които казват, че при равни други условия биха гласували за български граждани от ромски произход за кмет на населено място. Много малко биха гласували също така, ако кандидатът за кмет е хомосексуален, много малко биха гласували за български граждани от турски произход."

Доверието в НПО е над 20%, но хората трудно преценяват тази категория организации заради липсата на достатъчно информация за дейността им, каза още Иванова. 

Цялото интервю е в звуковия файл..


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна