„В ЕС е приета директива през 2014 г., която въвежда по-строги критерии, които и в България ще бъдат приети. Всеки един къс цигари да бъде маркиран още от ниво производство във фабриката, да се знае кой е съответният търговец и да може да бъде разпознат до крайния магазин, от който си купуваме кутията цигари. Така ще бъде ясно кой произвежда, кой транспортира и кой продава. По този начин ще бъде защитен общественият интерес. Първият етап на тази регулация е в средата на 2019 г., когато трябва да бъде уеднаквено българското законодателство. 2021 г. ще може да се проследяват в целия ЕС всички произведени тютюневи изделия по този начин. С новата директива ще бъдат маркирани всички машини и съоръжения в страната, които произвеждат тютюневи изделия. Има идея не само съоръженията, а и ресурсът – филтри, хартия, да бъдат маркирани“, коментира Брегов.
Имаме добра регулативна рамка, която е добре съгласувана и отговаря на европейските стандарти, отчете той и добави:
"Имаме широки дефиниции за всички видове тютюневи изделия. Тук нямаме сериозни проблеми. Проблемите често се явяват в практиката. Изследванията, които имаме от 2010 г. насам, сочат добри резултати. Приходите от акцизи и ДДС от 2012 г. до 2016 г. постоянно нарастват, което значи, че процентът на нелегална търговия значително намалява. Според социологическо изследване от института, с помощта на „Алфа рисърч“, гражданите употребяват широко марки, които не са регистрирани на българския пазар, т.е. успяват да се снабдят с контрабандно внесени цигари и съответно това навява на мисълта, че не са регистрирани съответните нарушения, не са разкрити канали. Говорим за една добра организираност, а не за стихийни контрабандни внасяния на цигари и тютюневи изделия в страната. /…/ Покупката на цигари без бандерол поставя потребителя в риск“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.