Тази седмица обществената телевизия на Сърбия РТС излъчи репортаж от Сурдулица за първото честване на така наречените Сурдулички мъченици, обявени за такива преди година от Сръбската православна църква. На фона на печатни материали от сръбския църковен архив, сред които личи голямо заглавие за "Бугарски зверства" по време на Първата световна война, репортерката на телевизията разказваше за над хиляда жертви, сред които жени и деца. Това предизвика възмущение у босилеградските българи, както и у някои български политици, особено след като сръбските власти попречиха на поставянето на паметни плочи за жертвите от мирното население в Босилеградско, дадени по време на войната.
Тъжният и парадоксален извод е, че повече от век вече събитията от 1917 година остават отворена рана в българо-сръбските отношения. В дълг за това са историците, но и медиите, които правят твърде малко за популяризирането на истината. Един от немногото български учени, които се интересуват от тази болезнена тема е Ангел Джонев от Регионалния исторически музей в Кюстендил. В интервю за предаването "Събота 150" той обясни:
"Събитието се случва на 15-16 май 1917 година. Една сръбска паравоенна формация, предвождана от Коста Печанац, нахлува в района на Босилеградско и подлага няколко населени места на огън и на нож. Вследстие на движението на тази чета, с живота си се прощават 35 души, унищожено е имуществото на 317 домакинства. Нанесени са щети в рамките на 2,5 млн. лева. Това е поредният сръбско-български сблъсък на терена на Босилеградско. През 1913 година, когато през юни месец сръбската армия унищожава не само българската бойна част, пленява и избива няколко български офицери, но подлага на убийства и мародерство местните българи".
Джонев беше категоричен, че събитията в Западните покрайнини и Моравско през 1917 година не са добре отразени в българската историография:
"Не са добре отразени. Има какво още да се каже. Не трябва да забравяме, че до голяма степен сръбската и българската общественост, някои политически и управленски кръгове предимно в западната ни съседка, все още не са излезли от окопите на Първата световна война, все още се претоплят някои стари идеологеми, постановки, които не са издържали проверката на времето и твърде силно се преекспонират. Това не е някакво хрумване, а се работи по един добре координиран план, вследствие на който се цели дискредитирането на България както пред сръбската общественост, така и в международен план. Връх на тази дейност са така известните "Сурдурлишките мъченици", миналата година канонизирани и тази година за първи път почетени в Сръбската православна църква. Без едно задълбочено познаване на събитията попадаме в зоната на пропагандата, която е много опасна както за настоящето на района, така и за перспективите на българо-сръбските отношения."
Повече за събитията и анализа на Ангел Джонев чуйте в звуковия файл.
