„В руското държавно ръководство България се приема като част от ЕС и като една страна с относително малка икономика. От тази гледна точка Русия изключително прагматично би трябвало определя своите интереси у нас.“ Това коментира журналистката Цветана Кръстева в интервю за предаването „Събота 150“.
„В Русия спирането на проекта „Южен поток“ се интерпретира по друг начин“, обясни тя и добави: „Може би не по този, който е най-верният, а именно, че България е прекратила проекта. А ние помним, че руският президент през декември 2014 г. обяви прекратяване на проекта, тъй като руската страна не можа да отговори на изискванията на третия енергиен пакет на ЕС“.
По отношение на споменатите по време на пресконференцията на премиера Бойко Борисов и президента Владимир Путин „братски“ отношения между Русия и България, журналистката коментира: „Тук присъства една емоция, която е изключително вредна, когато говорим за междудържавни отношения, а тази емоция винаги е присъствала. Може би и няма как да не присъства като имаме предвид кръвта, с която те са споени по време на Руско-турската война, а имаме и други исторически близости, но от тази емоция трябва да се бяга в политиката. Русия достатъчно добре се справя с това бягство, докато у нас забелязваме опити тази емоция да се капитализира от различни политически партии и да се настройва и поляризира обществото на русофили и русофоби“.
Според Кръстева визитата на президента е уговорена много преди срещата. Тя смята също, че двете визити - на президента и на премиера, съвпадат с промяната на отношенията между Европа и САЩ: „Европейските страни малко или много естествено са тласкани към Русия от една страна. От друга страна, през последната година забелязваме, не само от страна на България, но и от страна на други европейски държави, да възстановяват загубените след анексията на Крим и войната в Източна Украйна политически контакти. Сега никой не говори за отмяната на санкции. Ако говорим и за България, Русия е нашият най-голям съсед извън ЕС и е невъзможно да се правим, че тя не съществува“.
Кръстева уточни, че след срещата остава неясно дали освен политически договорености за „Турски поток“, има и поет ангажимент от руската страна: „Фактът, че посещението на премиера Борисов в Москва беше ден, след като Анкара и Москва обявиха, че са се договорили за сухопътния участък на „Турски поток“ на територията на самата Турция. Това бе обект на трудни преговори и се случи единствено, защото „Газпром“ най-накрая склони да направи отстъпки в цената на продавания газ на Турция. Ние обаче не знаем дали подобни обещания не са давани и към Гърция. Според мен в момента „Газпром“ ще прави проучвания къде е по-рентабилно и ефективно да се прокарва това трасе. За България е много важно, ако искаме да бъде построен този хъб, за него трябват три източници на природен газ“.
Журналистката посочи, че визитите на европейски лидери в Москва се използват от руското ръководство за вътрешна пропаганда и за демонстрация, че Русия вече не е в изолация.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
