„Отварянето на темата „Белене“, посещенията на президента и на премиера, отварянето на темата за тръбите, българската реакция по случая „Скрипал“ и специфичният политически климат Европа – Русия, който е нов, факт е, че всичко това няма как да се тълкува, освен като по-широко отваряне на вратата към Изток, което вероятно ще продължаваме да наблюдаваме и при предстоящата българо-китайска среща“. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.
Според него няма разочарование на българските политици от сътрудничеството със западните им партньори в ЕС и НАТО:
„Напротив! В последната една година се наблюдава възстановяване на доверието към западните партньори в България. Това се дължи на факта, че самият Запад възвърна малко от авторитета си - и в Германия, и във Франция, и в Австрия победиха проевропейски сили. В България също победи сила, която във финалния етап на кампанията кампанираше именно на тази тема: „Запад или Изток“. На всичкото отгоре Тръмп укрепна. Противоречив или не, по всичко личи, че той ще остане. Всичко това направи така, че неопределените процеси в Запада взеха някакви посоки и в България през 2017 година не се потвърдиха предизвикателства за публичния образ на НАТО и най-вече на Европейския съюз. /.../ България в момента има доверието на Запада. На нея се гледа като на преден пост на Запада спрямо страни като Турция и като Русия. Точно затова е възможно България да играе малко по-свободна игра - защото тя е уверена в това, че западните партньори държат на нас. Картината не е толкова еднопластова. България отваря Източната врата, не защото преосмисля Западния свят, а защото по всичко личи, че Западният свят и всяка една негова страна ще трябва да започне да разчита много повече на себе си. Голямата новина въобще от президентстването на Тръмп е, че САЩ като че ли вече не искат в такава роля да се намесват в различни точки по света и да бъдат гарант за своите европейски партньори, което означава, че европейските партньори ще трябва в по-голяма степен да мислят как да се оправят сами. ЕС като че ли започва да страда от нечии национални егоизми. Излиза, че малките държави в Европейския съюз като нас също трябва да се опитват да се оправят малко повече сами. Инстинктът е: „Ами да вземем да си оправим отношенията с всички съседи, с които нещо скърца“. Това се опитва да прави Борисов в момента. Този завой на изток не означава, че ние се отдалечаваме от Запада, а че този Запад търси нови пътища".
Симеонов оцени визитата на премиера Бойко Борисов в Русия като опит на България да се възползва от специфичното си местоположение и да си издейства „статута на онази част от Запада, която може да си говори с Русия, може да си говори с Турция“.
„Това е доказателство, че Борисов вече плува в свои води. Преди много години той не би могъл да прави такива неща. Помните, говореше за „началниците“ или „големите“. Сега като че ли е малко по-уверен. Това се дължи, първо, на доста по-солидния му стаж в политиката и на факта, че светът стана такъв, че точно такъв тип умения и инстинкти се търсят – балансьорски“.
Първан Симеонов отбеляза, че не е имало конкретен резултат от срещата, но Радев и Борисов са звучали в един глас. Борисов е бил в Русия като национален лидер, а не като европейски представител, отбеляза още той.
Интервюто с Първан Симеонов чуйте в звуковия файл.
