Кои са „най-жилавите” митове, свързани с Христо Ботев, които битуват до днес в публичното пространство? Не противопоставяме ли ние, българите Ботев на Левски или по-скоро посланията на двамата се допълват в различни измерения на българската народопсихология и национален идеал? Променили ли са се понятията за национализъм и тероризъм от времето на Ботев до днес?
Разговаряме с историка проф. д-р Пламен Митев за удобните етикети, залепвани по един или друг повод на български революционери в различни исторически периоди, като в отправна точка се превръща една случка от 1886 година в кабинета на тогавашния министър на просвещението Георги Живков, посетен от Захари Стоянов, свързана с големия наш поет и публицист.
• Златното сечение: директорката на Националния музей „Христо Ботев” Ася Николова коментира историята на един емблематичен камък в Калофер, от който на 11 май 1867 г. Ботев държи запомняща се реч по повод честването от „сичкия славянски мир” на „двамата наши солунски братия Кирила и Методия”.
• Вечният двигател: доц. д-р Румяна Калтинска разказва за един осъществен проект за виртуален музей на Института по математика и информатика при БАН, където е представен авторизиран превод на руски учебник по математика, направен от Ботев, превърнал се в своеобразен наръчник по патриотизъм за деца.
