"Защото държавите-членки не поискаха да поставим водачите в рамките на тази защита. Защото искат да продължи либералната система, в която шофьорите да нямат право на отпуск и на медицинска застраховка, която да използват, ако се разболеят, както и да се върнат при семействата си в разумен срок. Да кажем, един шофьор се разболее. Договорът му се прекратява. И не е като при френската социална система, която го защитава. Нямат тези гаранции . А това е изключително тежка професия. А българските превозвачи не искат да осигурят никаква защита. А освен това, когато шофьорите искат да бъдат чути - да кажа, че е доста трудно да ги накараш да говорят. Аз бях в България през септември и трябваше да се срещна с министъра на транспорта. Собствениците и шофьорите не поискаха синдикатите да присъстват. Тогава организирахме все пак събрание с тях и те ни обясниха, че не могат да продължават да работят при тези условия и искат подобрение. Защото много от тях се разболяват, вземат дрога, за да са будни и да издържат".
На въпрос на "Хоризонт“ за опасенията на българските превозвачи, Кристин Бонфоа отговори:
„Един бизнес, който е по-важен от живота на шофьорите, е неприемлив. Бизнесът може да бъде окуражаван само тогава, когато не използва като сглобка водачите“.
Колежката ѝ от Европейската народна партия и докладчик по директивата Елизабет Морен - Шартие подкрепи тезата на Бонфоа:
„В началото и аз съжалявах за това. И ако шофьорите не са включени в директивата, въпреки че бяха в преамбюла на текста, е защото страните-членки гласуваха против. Но сега, след като познавам темата из основи, ще работя изключително задълбочено върху пакета за мобилността. Шофьорите за мен не са хора от втора категория.“
