„Потърсихме участието на артисти от ромската общност, защото тези истории нямат ограничен адресат. Те са универсални истории, но доколкото това е една от редките книги в българската литература и българското книжовно пространство, която се опитва да проблематизира по наистина художествен, словесен, литературен начин ситуацията на ромските общности, беше важно как хората отвътре възприемат образа, който е създала Марияна“.
Авторката допълни:
„Надявам се, че прочитът им ще бъде правилен - в посоката, в която така аз имам някакви надежди - че съм успяла да ги поизвися малко, вкарвайки такива елементи, от които те да се почувстват не унизени, а едни от нас. Ромите са много интересна общност – музиканти, артисти, хора на духа, на веселието на живеенето ден за ден. Те ме научиха на по-жизнерадостно отношение към живота“.
Част от героите са вдъхновени от разкази на очевидци, други – измислени, а трети са заимствани от други литературни произведения. Имената им са автентични за общността.
Александър Донев е категоричен, че жените ще се окажат двигател на промените в ромската общност, защото винаги най-потиснатите и най страдащите са двигатели на революциите.
