Тя е благоуханна, красива, с изненадващи цветове и форми, отглежда се от няколко десетилетия от вече трето поколение градинари. Изнася се в чужбина, а и туристи идват да се любуват на цъфтежа ѝ. За разлика обаче от прочутата казанлъшка маслодайна роза, българската декоративна роза е далеч по-малко известна.
Докато учи във Франция, Никола Мошев от село Дъскот, Павликенско, се запалва по отглеждането на рози и в края на 30-те години на ХХ век донася в родния си край десетки прекрасни декоративни сортове. Стопани от околията „прихващат” майсторлъка и любовта към царицата на цветята и така селата около Павликени стават център на розопроизводство. Макар и не толкова мащабно, то продължава и днес с ентусиазма, професионализма и любовта на потомците на първите градинари. Тяхна продукция се изнася в Турция, Гърция, Холандия, Франция, Полша, като някои от тези страни я реекспортират със свой етикет. Тъкмо в това участта на декоративната и на маслодайната ни роза се доближават.
Изключителното по качествата си българско розово масло, което се влага в най-престижните парфюми и козметика на световни фирми, всъщност не разнася славата на страната ни, както сме свикнали да вярваме, извън тесния кръг на производителите. Славата разнася крайният продукт.
Водени от това убеждение, с много любов и професионално упорство две млади българки – сестрите Росица Паунова и Ина Абаджиева се захващат с разработването и разпространяването на храни с българска маслодайна роза – сладка, чай, шоколад, които много успешно намират място сред съвременните здравословни биопродукти. Надеждата им е този свеж и необременен облик на българската роза да получи известността, която напълно заслужава. Иначе в сувенирните магазини продължават да се продават розова вода и мускалчета розово масло, ракия и ликьор от рози, които също имат своите почитатели. За радост на любителите на красотата и аромата на розите вече в няколко български града има розариуми, където могат да се насладят на разнообразни колекции от сортове и форми.
За непознатите лица на нашата роза разказват Диана Димова и Маленка Даскалова – дъщери на известния розопроизводител от с. Батак, Павликенско, Здравко Даскалов, Валя Машкарова, директорка на Университетската ботаническа градина в Балчик, Борислав Митев от ботаническата градина на БАН, Росица Паунова, млада бизнесдама, Марин Тодоров, розопроизводител.
