За него тази дума е достатъчна. Тя означава сбъдната мечта, себедоказване, призвание, отговорност и любов. Мечтата се ражда в училището в Койнаре, Плевенско, където учителите запалват у него силното желание да стане като тях. Семейството му го подкрепя. Във Великотърновския и Софийския университет, където завършва педагогика на обучението по история и география и образователен мениджмънт, също попада на вдъхновяващи преподаватели. Доказването пред себе си и другите и преодоляването на недоверието започва след това, когато идва в София и започва да кандидатства за учителско място. Това е период на изпитания, за които е благодарен, защото получава доказателство за волята и способностите си и за силата на призванието. Днес преподава история и цивилизация, география и икономика в 106 ОУ „Григорий Цамблак” в софийския квартал „В. Левски”, класен ръководител е на седмокласници. Осъзнава какво е за тях, когато започват да го чакат сутрин пред вратата на училището, за да го прегърнат. Те не са от „лесните” деца, повечето са от ромски семейства, като самия него, някои са отпаднали от училище и тази година отново са върнати в класните стаи. Изпитва огромна отговорност към тях да не се откажат отново, но усилието е възнаградено и те наваксват изгубеното. Любовта, загрижеността, личният пример на учителя е това, от което се нуждаят децата, подложени на несъобразените с възрастта и възможностите им изисквания на учебната програма. Учителят е човекът, който има силата и отговорността да избере и поднесе на учениците си това, което смята за необходимо, убеден е Росен. Особено се гордее, че родител от общността се е запалил от идеята и вече следва педагогика. Дали и някое от „неговите деца” ще пожелае да стане като своя учител… вярвам в това. Успех, учителю, и на добър път на порасналите ти седмокласници!