Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Регионите в Северна България са проблемни, тъй като в тях има по-малко инвестиции, имаме проблеми с образованието и с услугите, а това са характеристиките на изоставащите региони в цяла Европа. Това каза в предаването "Преди всички" председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова преди международната конференция "Инвестиции и инфраструктура в Северна България".
"Инвестициите в инфраструктура биха могли да подобрят облика на Северна България", посочи Михайлова. Проектите за публично-частно партньорство в България обаче по думите й вървят трудно, защото има обществена нагласа, че частният интерес може да надделее над обществения, въпреки че това е една от възможностите за привличане на повече инвестиции:
"Ако ние разчитаме само на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да променим облика на районите в Северна България, няма да успеем. Не са толкова много тези инвестиции. Би трябвало да привличаме частни инвестиции, да изградим национален ресурс за инвестиции в тези региони, за да можем да променим нещо и затова разчитам на това да заработи Фондът за публично частно партньорство. Неслучайно днес очакваме участие от Българската банка за възстановяване и развитие, участие от управляващи органи, които работят с финансовите инструменти и възможности да обсъдим реални проекти, които имат потенциал в себе си и биха могли да бъдат реализирани".
Северозападният регион е начело на класацията на най-бедните области в ЕС. Запитана дали прекрояването на регионите у нас и вероятното създаване на по-голям дунавски регион ще промени нещо, Михайлова коментира, че за съжаление до този момент всички усилия са насочени към това да отговорим на изискванията от статистическа гледна точка.
"Има значение как ще планираме инвестициите за периода след 2020 година, когато в един или два статистически региона инвестициите трябва да бъдат фокусирани в направления, които водят до качествени промени", допълни тя.
Общините алармират, че растат лавинообразно финансовите корекции по изпълнение на проектите им за сегашния финансов период. Проблемът с финансовите корекции обаче не е само на българските общини, уточни Искра Михайлова:
"Той е свързан с изключително усложнените процедури и възможността да се дават сигнали за нарушения, които в никакъв случай не нарушават нито финансовия интерес на страната, нито финансовия интерес на Европейския съюз. Точно заради това ние се опитваме в Европейския парламент заедно с Европейската комисия да работим в посока опростяване на тези процедури, опростяване на изискванията и въвеждане на единен одиторски подход или единни изисквания на одиторите, за да няма възможност за налагане на корекции при всяка проверка на който и да е проект. Това би облекчило общините. Въобще идеята като цяло е да се облекчат крайните бенефициенти".
"Възможностите за инвестиции в един или друг регион на Европа трябва да се разглеждат комплексно, а тъкмо това според липсва в българския подход", отбеляза Искра Михайлова, визирайки и дискусията около проекта АЕЦ "Белене":
"Като че ли ние в България имаме способността от време на време да се ориентираме към един или друг проект и да се опитваме да внушим на обществото и на гражданите в тези региони, че реализацията на този конкретен, един-единствен проект ще бъде панацея и ще реши всички въпроси. За съжаление, това не е така. Истината е, че развитието на тези региони изисква комплексен подход, последователни стъпки и много проекти, които да се допълват един друг. Нека това да бъде, ако се реши, да бъде включително и проект за ядрената енергетика, но той трябва да бъде съпътстван с транспортни проекти, с проекти за обучение на кадри, с проекти за социална, здравна, културна инфраструктура, с проекти, които да променят облика на региона".
