Откъдето и когато и да е дошла в земята ни, тук тя е намерила своята райска градина – подбалканските котловинни полета, където природните условия ѝ позволяват да даде най-доброто от себе си. Българското розово масло е ненадминато по качество, стига някой да не се изкуши да изхитрува, в миналото добавяйки „тереше”, етерично масло от индрише, днес – розов цвят от чужди полета. И ако историята, събрана в уникалния Музей на розата в Казанлък, свидетелства, че от шмекеруването в крайна сметка страда целият отрасъл, настоящето явно иска да стигне до това прозрение по трудния начин. Иначе уханието на розовите градини по време на цъфтежа е опияняващо и привлича берачи и туристи от далечни страни, идващи като на поклонение. Продуктите от роза са изключително ценени и дават поминък на хората от долината. Но както красавицата роза има нужда от грижи, така и отрасълът се нуждае от внимание и далновидна политика. За да се осмелят стопаните да засадят някои от новите подобрени сортове, разработени в Института по розата и етеричномаслените култури, а и да се направят още по-решителни нововъведения като истински нови сортове, получени при кръстоска на основата на нашата маслодайна роза. За всичко това разговаряме с Иван Николов – режисьор и учител, Марин Тодоров – производител, Радослав Петков, зам.-директор на Музея на розата, доц. Красимир Русанов – биотехнолог и Христо Стоянов – директор на Дома на културата „Арсенал”.