Пет месеца в Народното събрание отлежават разгледани на първо четене промени в закона, внесени от Обединените патриоти. Проект за промени са разработили и от БСП.
"През 1990 година жилищно-спестовни влогове са имали 315 хиляди български семейства, кредитирали държавата с цел някога да получат и закупят жилище. 1991 година премина първата голяма инфлационна вълна. Тези спестявания, повечето от тях поизгоряха и част от тях бяха преобразувани в лихвоточки. Те се преобразуваха по определен коефициент, между 15 и 20 спрямо броя на левовете, които е имал човек в Държавна спестовна каса или грубо казано, ако някой преди 10 ноември е вложил около десет хиляди лева - тогавашната стойност на един апартамент, лихвоточките, които са били преобразувани, са между 180 и 200 хиляди лихвоточки", обясни Валентин Христов.
През годините част от хората доброволно са се отказали да получат компенсации. В момента неправоимащите нищо не могат да направят, а за останалите процесът е твърде забавен - те ще получат парите си след години чакане, уточни Христов:
"Защото към днешна дата се плащат пари на онези правоимащи, които са отговаряли на всички условия до, може би, края на 2012-2013 година, тоест, има доста сериозно забавяне. Плащаха се през години доста малки суми в Националния компенсаторен жилищен фонд и бяха обезщетявани до две хиляди души на година."
Депутатът от Обединените патриоти Александър Сиди заяви, че патриотите са предложили удължаване на срока, така че хората, закупили имоти през последните години, да успеят да подадат документи за компенсация. Предлага се още леко разширяване на кръга от хора, които биха имали възможност да използват натрупаните лихвоточки, превръщайки ги в средства. Не е изключен все още и предлаганият преди време вариант хората да заплащат данъци чрез тези средства, за да може по този начин да бъде погасен дългът на държавата към тях.
"Държавата не може да задължи мене, или който и да било друг български гражданин, да си закупи жилище в конкретен срок. В крайна сметка тези хора наистина във времето назад са имали своите влогове и би трябвало държавата да се съобрази с това, че тези влогове биха могли (голяма част от тях са прехвърлени на деца, съответно вече на внуци, защото мина твърде много време), съответно тези наследници на влога би трябвало да могат да закупят жилищен имот и съответно да бъдат компенсирани от държавата. Това е проблемът, който държавата направи в 42-то Народно събрание, ако не се лъжа - с гласуването на срок, който изтече, с който срок се сложи край на кандидатстване на хората, които биха могли да бъдат компенсирани", коментира Александър Сиди.
Разликата по сегашното законодателство е, че до края на 2019 година би трябвало да приключи изплащането на досега имащите право, което за държавата означава не повече от 25-30 милиона лева. Ако обаче се удължи срокът за записването и се удължи срокът за изплащане, тези пари, според изчисленията на депутати, ще станат повече от 215 милиона лева.
Темата е разгледана в звуковия файл.
