Самото осъществяване на срещата ЕС - Западни Балкани е огромен успех за България. Най-важното решение, което се взе, е чрез икономически проекти да се даде шанс на гражданите на Западните Балкани да видят европейския път. Това каза анализаторът и бивш заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в интервю за предаването "Нещо повече".
Той обясни и защо не трябва да има огромни очаквания за резултати от срещата:
"Ако преди 15 години за срещата в Солун са били 15 страни членки на ЕС, едва 35% от жителите на тези държави са били против разширяването на ЕС. Днес 46% от европейците са против разширяването на ЕС, като едни от най-високите резултати са във Франция и Германия. Тук е основният казус - от една страна европейските лидери трябва да дадат конректни параметри и перспективи на Западните Балкани, а от друга страна - да уважат мнението на своите гласоподаватели".
Керемедчиев изрази съмнение в напредъка на разрешаването на спора за името на Македония:
"В момента, в който гръцки премиер или лидер каже, че има договорка и в името е включено наименованието Македония, знаете, че се образуват многомилионни митинги в Солун и Северна Гърция, които оказват изключително силен натиск върху гръцкото правителство. Така че постигнатите договорки между двамата премиери и как ще бъдат реализирани от националните парламенти, защото Македония трябва да промени Конституцията си, а Гърция трябва да приеме това решение с парламентарно мнозинство е много далечна тема".
Той подчерта, че европейската интеграция на страните от Западните Балкани не е на дневен ред в страните от ЕС.
Анализаторът посочи, че голям процент от износа на Македония и Албания е към ЕС:
"Икономическата обвързаност между Западните Балкани и европейското семейство е много голяма. Това е добрата новина - че има конкретни, реални проекти, които ще влеят икономическа стабилност в региона и ще дадат оптимизъм на хората, за да видят, че Европа подпомага тяхното ежедневие. Перспективата за членство е тема, която не може да се обсъжда в момента, но най-важното е икономическата стабилност на региона".
По отношение на шансовете на шестте страни от Западните Балкани за членство в ЕС Керемедчиев коментира:
"Сърбия икономически стои много стабилно. Нейната политическа "разкраченост", която от една страна е, че искат да се приобщават към Европа, а от друга страна играят изключително близко като военни политики с Русия и намесата на Русия изцяло в политическия живот на Сърбия - има опасност Сърбия да измести България като "троянския кон" на Русия в региона. Определено се видя, че България излиза от тази сянка на съмнение. Македония е в момента изцяло запушена от този спор с името. Черна гора е член на НАТО и по този начин показа, че е поела към своя европейски път. Склонен съм да сметна, че рано или късно ще има споразумение между Косово и Сърбия, но няма да има споразумение в Босна и Херцеговина, която е най-тежката рана в региона. На виждам реално в този си състав Босна и Херцеговина изобщо да започне някакъв преговорен процес. Албания в момента е най-стабилната държава от всички в региона. Тя е член на НАТО и успя по дипломатически път да спечели всички "битки" с всички свои съседи. Това я доближава най-близо до преговорния процес за членство в ЕС".
Милен Керемедчиев коментира и отношенията между ЕС и САЩ:
"Европейските лидери трябваше да очакват това, което им се случва в момента. Сега Европа няма реален отговор за това, защото, ако заплахата на САЩ се разшири и европейски компании, които търгуват или инвестират в Иран биват подложени на санкции и забрана за работа в САЩ, това наистина ще "удари" много големи европейски компании".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
