Всъщност разговорът ни с него започна от … Кюстендил, където в началото на месеца той беше поканен да открие Майските музикални дни заедно с изтъкнатата ни цигуларка Стойка Миланова с една от най-знаковите творби на Моцарт – Симфония-концертанте. Именно от Кюстендил е дядото на Симеон Кирков – човек с изключително интересна и изпълнена с перипетии съдба, с две смъртни присъди, заради които бяга във Франция и се жени за прекрасната Полет. Полет, която пък после се връща с него (след амнистията, обявена от Борис при раждането на малкия престолонаследник Симеон) в България и остава там до края на живота си. Известна е като доайенът на всички французи в Кюстендил (доживява до достолепните 92 години), научава много кюстендилски деца на красотата на френския език и нито за миг не се оплаква.
От такъв род произхожда Симеон. Родителите му не са музиканти, но определено са имали отношение към музиката. Затова записват по-големия му брат на уроци по цигулка при Ангел Станков. И понеже нямало къде да оставят Симеон, майката го водела с тях на уроците и известният ни цигулар един ден казал в типичния за него стил – Абе това момченце вместо само да седи и гледа, я му дайте една цигулка и на него. В крайна сметка по-големият брат Боян става отличен художник (също живее в Брюксел), а Симеон – професионален музикант, като постепенно от цигулка преминава на виола. Разказва за късмета да работи със страхотни преподаватели – и в Музикалната академия в София, и после – в Маастрихт, където специализира при един от най-големите в света на виолата – Михаил Кугел.
Между София, Маастрихт и Брюксел има куп други събития в живота на Симеон Кирков – „първо казармата… ние бяхме последният випуск, за който тя беше задължителна. Като излязох, не знаех с коя ръка се държи виолата – всичко бях забравил. Бързо се възстанових и се явих на конкурс за радиооркестъра. Спечелих го и два сезона свирих на един пулт със Слави Трифонов – друг известен наш виолист“ – с добро чувство за хумор разказва Симеон. За него следва преминаване в Софийската филхармония, като година по-късно заминава на един голям международен фестивал, където свири с някои от най-големите в света на музиката и осъзнава, че хоризонтите са много по-широки. Остава в Германия, свири в различни оркестри (например, в Саарбрюкен) там, но и в Дания, и в Люксембург, и накрая стига до Белгия.
Печели конкурс за Националния оркестър на Белгия, където отново има шанса да работи с музикални колоси – „дирижирал ни е например Лорин Маазел, солисти са ни били всички големи имена, за които можеш да се сетиш. А като бонус ние бяхме оркестърът, който акомпанираше всички финали на конкурса „Кралица Елизабет“. Така Симеон Кирков е бил в оркестъра, когато Вадим Репин печели конкурса, когато роденият в Белгия, но в българско семейство Йосиф Иванов печели втора награда в една от най-оспорваните надпревари в история и съвсем малко го разделя от първото място, спечелено от внука на Хачатурян. Свирил е, когато Пламена Мангова печели втора награда…
Много интересни неща разказва Симеон за този конкурс, който е сред петте най-престижни в света, за семействата, които се надпреварват да им бъде оказана честта у тях да живее някой от финалистите; за напрегнатият ритъм на конкурса; за това, че той предизвиква повече дебати сред обществото дори от футболните мачове… Стигаме и до музикалното образование. През последните 2-3 години Симеон Кирков се е насочил към преподавателската дейност и е установил, че за белгийците е привилегия децата им да свирят на инструмент, дори и без амбиции да станат музиканти; за това, че всеки, които има щастието да познава езика на класическата музика, има истински прозорец към света…
Чуйте целия ни разговор със Симеон Кирков в звуковия файл.
