Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ателие за мозайки в Йордания пази традициите и намалява безработицата

4
Снимка: Марта Младенова

Върховете на пръстите ѝ са оцветени в зелено, а в едната ѝ шепа има натрошени зелени камъчета. Тя мълчи, тихо и прецизно ги реди върху огромно кръгло пано с диаметър около метър бял плат. Така изглежда ежедневието в ателие за мозайки в йорданския град Мадаба. Именно в Мадаба – Града на мозайките, се намира най-древната карта на Светите земи и Близкия изток, изработена като мозайка от византийския период и поставена в християнската църква "Свети Георги". В града е и единственото училище за изработка на мозайки в Близкия изток.
   

В това ателие за мозайки древната техника се предава от художник на художник, разказва Анас. По думите му, работилницата цели както да запази наследството на Мадаба, така и да намали безработицата, като обучава млади мъже и жени да изработват мозайки.

Запълването става с пинсети – камъче по камъче, а натрошаването им, преди да се поставят върху паното, също се постига с помощта на специален инструмент.

„Нашата техника за изработка на мозайки е върху платно. Използваме бяло платно, което разпъваме върху твърда плоска дъска. Художникът използва молив или химикалка, за да изрисува основните контури на изображението. Например тук изработваме кръгла маса, като във външната ѝ част ще има вълнообразен контур. Вътре ще бъде изрисувано дървото на живота. В момента художничката е нарисувала само външния контур и го запълва с камъчета“.

Според големината на мозайката и сложността на изображението мозайката може да бъде завършена за около седмица или за няколко месеца.

„Носим камъните от различни части на Йордания. Всички камъни са напълно естествени. Оформяме ги като малки продълговати елементи или пръчки, както ги наричаме. Ето например това е от Южна Йордания, а това – със съвсем различен цвят, е от друга част от страната. Всеки от художниците си избира каменните пръчки, които му трябват, и ги разтрошава в ръката си на малки и големи парченца, според предпочитанията. След това взема тези парченца и ги залепя върху паното с лепило, което е с консистенцията на паста. То е направено от вода и местен вид пшеница“.

Когато художникът приключи работата си по мозайката, независимо дали парчетата са големи или малки, паното се премахва. Още влажната мозайка е много груба, но тази, която вече е изсъхнала е съвсем гладка.

„Премахваме паното, като го поставяме в предварително създадена за него рамка, запълнена с бял цимент. Водата и циментът се превръщат в нещо като почва, в която остават камъните. Когато всичко това изсъхне, те са напълно фиксирани. Тогава го заливаме с гореща вода, тя разтваря лепилото и паното лесно се премахва. Оставяме го навън за около три дни и то изсъхва напълно“.

В това ателие художниците се обучават с години, пояснява Анас и сочи към маса, на която работи съвсем млада жена:

„Тази млада жена е с нас от пет месеца. През първия правеше единствено прави линии с големи парчета от камък, през втория същият мотив беше изработван с по-малки камъчета. Сега тя се учи на техниката да изрисува мозайка с камъчетата“.

Тъй като в края на изработването на мозайката тя се обръща всички образи се правят огледални. Така когато платното се отлепи, те са разположени в правилната посока.

„Една от основните трудности, с които се срещахме, когато започнахме тази програма, е, че туристите идваха, харесваха много нашето изкуство, но си купуваха само малки мозайки, които влизат в куфарите им. Сега обаче колкото и голяма мозайка да си харесате, тя ще бъде доставена до дома ви където и да е по света. От 2010 година една от големите куриерски компании ни предложи спонсорство и доставя безплатно нашето изкуство във всяка точка от земното кълбо.“

Още за древната техника на мозайката ще научите от звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна