На 5 май се навършиха 200 години от рождението на Карл Маркс. През 1845 – 1846 г. той заедно с приятеля си Фридрих Енгелс пише „Немска идеология“, където формулират своите нови възгледи за човешкото общество, наричани материалистическо разбиране на историята, или по-общо – марксизъм. Според марксизма всички форми на общественото съзнание са пряко определени от икономическите отношения и в този смисъл понятия като религия, морал, справедливост, любов, състрадателност губят своето значение. Хората, притиснати от своите икономически интереси и обособени в класи, разрешават противоречията си чрез кървав сблъсък – т.н. социална революция. Тази революция ще смени капитализма с комунизъм. Постулирайки необходимостта от радикална обществена промяна, но лишавайки социалния субект от всякаква морална определеност, Маркс и Енгелс тласкат човечеството към кървавите изстъпления на XX век. Интересно е, че левите интелектуалци, независимо от трагичния крах на комунистическия експеримент, продължават да търсят „обективното историческо значение на марксизма“, прекланяйки се пред „гениалността“ на неговия създател. В същото време дори Енгелс е писал, че наистина гениалният Хегел в своето творчество е бил ограничен от обема на своите собствени знания, както и от знанията на епохата, в която живее. Интересно, не се ли отнася това и до Маркс, който създал историческия материализъм на 27-28 години? И с какви ли знания е разполагал тогава? По тези и други въпроси разговаряме с доц. Янаки Стоилов от ЮФ на Софийския университет, известен ляв интелектуалец и политик от периода на „прехода“.
