Как изглежда милосърдието на римския император Тит? На този въпрос се е опитал да отговори великият Моцарт. Около три месеца преди смъртта му е била премиерата на последната му опера, посветена на коронацията на бохемския император в Прага. Сюжетът на конкретното произведение е фикция, но постановката в Израел и премиерата точно в Деня на огньовете „Лаг Баомер“ не е случайно. За евреите името на Тит възбужда същите асоциации като Хитлер например. Римският император не само е сринал и ограбил Храма в Ерусалим, което е увековечено на прочутата колона на Тит в Рим, но след въстанието на Бар Кохба през първи век от новата ера е направил ограда край пътищата от разпънати на кръст въстаници, подложил е населението на сеч и всеки, който е искал да се спаси от геноцида, е напуснал територията между Йордан и Средиземно море (оказва се за около 2 000 години). Малкото, на които императорът е пощадил живота, са продадени като роби по четирите краища на света. Тит не просто е разрушил Ерусалим, а е накарал да минат с рало по територията му, за да не остане камък върху камък от Юдейската столица. Затова премиерата в деня, когато се празнува Деня на въстанието на Бар Кохба и се палят огньове - някогашния безжичен телеграф за началото на бунтовете, е знаменателна!
Постановката в камерната зала на Телавивската опера бе повече от любопитна. В партитурата на Моцарт ролите на Секст и Аний се пеят от контратенори. В израелската постановка бяха поверени на мецосопрани. С доста странен привкус, при такава постановка, бяха откровено любовните сцени между Вителия (в ролята Шакет Стру) и Секст (Злата Хержберг). Злата е едно от откритията на студията към Израелската национална опера. Пищната красавица по нищо не напомня мъж, но вече има в репертоара си няколко много успешни мъжки роли. Такива са вижданията на режисьорката Ширит Ли Вайс. Злата е лауреат за тази година и на премията на прочутия меценат на изкуствата от Тел Авив Леон Ели, който е роден в София и много е искал да раздава премии на млади таланти, възпитаници на институтите по изкуствата и начеващи творци, и в Родината си.
Постановката започва като драма: с дворцовите интриги и скрити любови, жаждата за власт, при която няма забранени методи и внушението, че всички са с изцапани от кръв ръце. Минималистичният декор е от военни обувки, които ту са асоциация за предишните победи на императора, ту са „затвор“ за всеки, който се изправи срещу неговите прищевки. А накрая спектакълът по-скоро прилича на водевил с императорското всеопрощение, включително на заговорниците, които са решили физически да го ликвидират. Всички, в бели като ангелчета дрехи, дружно възславят Тит, който седи на трона си със златен лавров венец на главата.
