На 13 май Ангел Станков със софийската филхармония под диригентството на Станислав Ушев ще изнесе концерт с творби на Хенрик Виенявски. На 28 април проф. Станков отбеляза своя юбилей. „Аз се върнах от Англия и няколко години бях скитащ менестрел“ – разказва за първите си години проф. Станков. След разпада на колегиума за камерна музика младите изпълнители остават без постоянна работа. Свирят в различни формации, но без да имат щатен ангажимент. „Филхармонията търсеше концертмайстори под дърво и камък, защото беше запланувано едно турне в Америка. Бяхме поканени на разговор с Константин Илиев, който ни покани да влезем в състава на Софийската филхармония, само че разговорът беше доста напрегнат и безапелационен. Просто имаше въпрос „Влизаш ли във филхармонията, или не?“. Двамата с Йосиф Радионов отказват и отново започват с концерти в различни градове. След известно време, не без намесата на директора на филхармонията Васил Костов са назначени. Дори стават трима концертмайстори – Ангел Станков, Йосиф Радионов и Христо Кърджиев. От 1 април 1981 г. той е концертмайстор на Софийската филхармония и остава там над 20 години.
Успоредно с концертите в Софийската филхармония Ангел Станков продължава активно да изпълнява и камерна музика – в трио „Димитър Ненов“ заедно с Жени Захариева и Николай Беспалов, в дуо с Йосиф Радионов, както и в квартет „София“. „С Йосиф Радионов сме заедно над 40 години. В първите ни концерти много бяхме окуражени от нашите професори и особено от проф. Аврамов, който каза „Момчета, абе я свирете, от вас може да излезе хляб“. Освен класическите пиеси те получават и специални посвещения от различни съвременни български и чужди композитори – от Марин Големинов, Михаил Пеков, Велислав Заимов, Явор Димитров и много други.
„Сега имам една идея – правят се концерти „Концертмайсторите“. Иска ми се да направим концерт на бившите и настоящи концертмайстори на филхармонията, включвайки Павел Златаров и Калина Христова, но нека първо мине концертът в неделя“.
Радва се на своите ученици, с които се чува понякога и много се гордее с тях – Кристина Хинова, Орлин Цветанов, Санджар Сапаев и Яна Зеленогорска – и двамата в Манхайм, Кеворк Мекаелян и Иво Градев в Лос Анжелес, Ралица Чолакова в Канада. Преподавал е на много места по света. Съжалява, че когато говори за българските композитори и го питат, къде могат да бъдат намерени техните произведения, не може да предложи нищо.
„Грехота е да не можеш да си купиш една партитура на Панчо Владигеров. Това е все едно да нямаш Ботев, Вазов, Яворов. Руската музика нямаше да е толкова популярна, ако известният Митрофан Петрович Беляев не беше открил издателство в Лайпциг. Намерил най-хубавите гравьори, най-добрите руски художници са правели обложките – едни прекрасни издания, които тръгват из цяла Европа и Америка“. Мечтае си да се намери подобен сърцат човек и за България, защото без това не може. „Хората по света не свирят от ръкопис, дори искат да знаят издателството“.
Все с преподаването са свързани и притесненията му с липсата на студенти. За този проблем според него трябва да се говори непрекъснато. „Положението е фатално. Липсата на деца в тази професия ще доведе много скоро до липса на състави“. Спомня си времето, когато за 50 места са се явявали 100 изпълнители. Смята че музикантите, които се реализирали в чужбина трябва вече да се включат в защитата на българската музика и българските музиканти.
„Нещата са назрели за много драстични решения, ако ние искаме да имаме култура. Престижът на държавата зависи от културата. България нито прави Мерцедеси, нито ракети. Ние имаме природа, минерални води и имаме култура, на която всички се чудят“.
Всичко, за което си говорихме с проф. Ангел Станков, може да чуете в звуковите файлове.
