"Имах някаква представа за ситуацията в страната и бях прочел някои статии по въпроса на път за София, но не знаех, че нещата са толкова зле", коментира в ефира на "Хоризонт" американският журналист Дийн Старкман по повод резултатите от класацията на "Репортери без граници", която поставя България на 111 място в света според медийната свобода. Той допълни:
"Това е изключително притеснително, защото медийната свобода и изобщо мястото на медиите имат много важно значение за едно демократично общество, както и демокрацията е от изключително важно значение за медийната свобода – не може да имаш едното, без да имаш налице другото. И ако България иска да бъде една демократична страна, трябва да направи всичко възможно, за да подобри състоянието на медийната свобода".
Старкман, който има зад гърба си изключително богата професионална биография (той е сред редакторите на "Парадайс пейпърс", с над 20-годишен опит в издания като "Уолстрийт Джърнъл", старши редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти, сътрудник в Центъра за медии, данни и общество, гостуващ преподавател във Факултета по обществена политика на Централноевропейския университет в Будапеща), коментира и темата за противопоставянето между водещи американски медии и президента на САЩ Доналд Тръмп, като посочи, че този процес е израз на по-дълбока криза:
"В момента се наблюдава криза в американското общество и всъщност избирането на Тръмп като президент в САЩ е един израз на това. И в момента бих казал, че ние в Щатите минаваме през период, който е доста познат на страните и обществата в Централна и Източна Европа... И един от уроците, които научаваме, е, че демокрацията всъщност е доста деликатна тема. Демокрацията не се изразява само във върховенство на закона, защита на човешките права на гражданите, на малцинства, тя е много повече от това – състои се и в неписани правила и норми за поведение, приемане на свободна преса в държавата, уважение и зачитане на институциите и ценностите, които те представляват, и разбира се, подсигуряване на независимостта на правораздавателните органи, на съдебната система".
Журналистът коментира и тенденциите в съвременните медии, все повече доминирани от социалните мрежи и мобилните устройства, където анализите и темите, които изискват задълбоченост и продължително време за разработване, отстъпват място на нетрайни и кратки материали, които привличат с атрактивни заглавия. "В момента сме в началната фаза на революционни промени, разтърсващи промени в медийния сектор и в журналистиката", изтъкна Старкман:
"Дигитализацията на медиите – това, което направи, е всъщност, че средствата и парите за реклама към традиционните медии намаляха драстично. И това променя естествено навиците и начините, по които хората консумират и четат новини. Тази промяна напълно трансформира и начина, по който журналистите работят и произвеждат новинарско или журналистическо съдържание. Онлайн медиите всъщност издигат в култ две неща – количеството на произведените материали и колко бързо ги произвеждат. Те по-скоро оценяват кратки и бързи форми и по този начин по-дългите истории, които отнемат много време за произвеждане, остават на заден план. И това естествено имаше голямо влияние върху материалите, които се произвеждат, защото един материал, който е отнел доста време, за да бъде написан, може да не доведе до толкова голяма аудитория и да бъде толкова четен".
Старкман е у нас по покана на Асоциацията на европейските журналисти в България. Той ще изнесе две лекции: "В ерата на Тръмп – глобални предизвикателства пред журналистиката в полза на обществото" и "Орбан и медийният монопол в Унгария".
Повече по темата ще научите, ако чуете от звуковия файл интервюто на Веселина Миланова с Дийн Старкман.
Боряна Джамбазова от Асоциацията на европейските журналисти осъществи превода в ефир.
