Този торс е само една от многобройните статуи, които градът е имал и които в едни по-трудни времена вече не са изпълнявали своето култово предназначение, коментира в предаването "Хоризонт до обед" ръководителят на разкопките доц. Людмил Вагалински, който е и директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Торсът е бил намерен в подобен контекст – преупотребен, посочи Вагалински:
„Бих казал за тогавашните хора – в един момент ненужен. Така се случва с божествата. Религията и идеологиите се променят.“
Специалисти, които се занимават само със скулптура, биха могли да кажат почти веднага с голяма доза сигурност дали става дума за фигура на Аполон, уточни доц. Вагалински.
Древното селище Хераклея Синтика, просъществувало почти 8 века, дава отговори на ключови археологически въпроси за три епохи - гръко-античната, римската и ранно-християнската:
"Това е единственият гръко-македонски град, който се проучва в България. Той е бил средищният център на Средна Струма в продължение на 800 години от втори век преди Христа, поне до средата на пети век след Христа. Неговата история и всичко това, което ние успяхме да документираме, да проучим като историческа информация, е съотносимо към историята на този край на България - Средна Струма."
През последните 350 години пр. Хр. по сегашни данни този град е имал по-голяма значимост от Филипопол (днешен Пловдив). Градът е много известен в писмените извори, наричан е градът на македонските царе, в него са се случвали важни събития, определяли бъдещето на Балканите като цяло- включително разгрома на древното македонско царство от Рим, разказа археологът.
Природни бедствия - две мощни земетресения са съсипали града и са предизвикали неговия залез.
Цялото интервю с доц. Вагалински чуйте в звуковия файл.