4
Осем групи готвачи аматьори показаха кулинарни умения на празника на първомайския разсол, а селският площад „Съединение“ от ранни зори бе превзет от апетитни ухания.
Стеляна Янкова, която от години е най-титулуваната майсторка на разсола в селото, отрича да е най-добрата.
„Ах, Боже, не съм най-добрата, всички са добри, защото то си е селска манджа, сборджийска манджа, останала от нашите баби, от нашите мами“, каза тя. И обясни: „Лесно се прави тази манджа. Едно време, когато я правеха в пещта, приготвяха си соса, нареждаха си мръвките, заливаха, слагат в пещта и се пече два-два часа и половина, сурови мръвки. Сега сме по по-бързата процедура - сваряваме си мръвките с дафинов лист и черен пипер, прецеждаме си бульона, направяме си соса с препечено брашънце и червен пиперец, слагаме дафинови листенца. Заливаме мръвките със соса и печем около час време. И пак става хубава. Като извадим, клъцкаме магданоз. От всякакво агнешко месце се прави разсол, прави се и от телешко, а в днешно време и от пилешко. От всичко става, въпросът е с мерак да се приготви и с любов. Ох, с хубави хора се яде, най-хубавите - млади, весели, засмени, и с много любов, на хубава маса.
Без домат и морков в разсола
Домакините от най-голямото село във Великотърновска област имат свои кулинарни тайни в приготвянето на ястията с агнешко месо. Библиотекарката в читалище „Иван Вазов“ Антония Станева заедно с председателката на читалището Теодора Миновска са създателките на празника на първомайски разсол. В тази гозба не се слага домат и моркови, обяснява Антония. В нейното семейство на Гергьовден на особена почит е агнешката дроб сърма и печените мръвки.
Агнешко, което го пека 3 часа във фурната, забулено под фолио с подправки и намазано с краве масло, сол, червен пипер, овкусен с черен пипер. Това е моята тайна – кравето масло, което слагам, самото месо го овкусявам, намазвам.
Димитрина Йосифова е първомайска снаха. Казва, че имала късмета 30 години да живее с добра и оправна свекърва, която я научила да прави най-вкусната агнешка чорба в селото. Нейната тайна е, че измива агнешката карания не със сол, а с вода, в която е разтворена гасена вар.
„Белият дроб, черният дроб, сърцето и бъбреците се сваряват в отделна тенджера, а червата, шкембето и така наречените момици се сваряват в друга тенджера. Като изстинат, се изваждат от бульона, нарязват се на дребно. Някои хора този бульон го хвърлят, но аз не го хвърлям, връщам си го в тенджерата и прибавям лук, морков и ориз. Като се сварят тези неща, слагам от дробинето. После си го овкусявам с чер пипер, с джоджен, с магданоз, каквото има в градината и кой, както го обича. Някои от балканджиите му слагат и тарус. Накрая се застройва. Аз застройвам с яйце и кисело мляко, но трябва много да се внимава, защото тази супа бързо се разваля“, обясни Йосифова.
Агнешкото дробине с ориз носи мазнина
Николина Костова е майсторка на ориз с агнешко дробине. Казва, че нейната рецепта за дроб сърма е от старата тетрадка на нейната баба.
„С лук зрял и зелен, който се запържва, но преди това ми е обработено дробинето на агнешкото“, казва тя и продължава с рецептата: „Всяко едно нещо е сварено предварително, нарязва се на дребни парченца и… започвам вече да сглобявам. Този ориз носи много мазнина. Основната мазнина, която използвам, е от булото. Три към едно бульон за ориза. Слагам много черен пипер, юзум. След като заври, поръсвам отгоре със сухо брашно, за да може, когато се изпече, да се получи една коричка.
Жените в Първомайци са безспорни майсторки на разсол и ястия с агнешко, но вкусните гозби не могат без питка на масата. Анастасия Шахънова от сдружение „Родолюбци“ в селото прави едни от най-вкусните пити.
„Това са ароматни питки с прясно мляко, яйчице, кисело млекце, което е заквасено вкъщи и сръчни ръце. Просто готвенето е от себе си да дадеш нещо, да го правиш с любов. Това е импровизация“, казва тя. „Маята обича да се съживи от захар. Лъжичка захар, лъжичка сол, но солта се слага отстрани на брашното, тя не трябва да има съприкосновение с маята и захарта. Аз слагам малко зехтинче, защото много вкусно става. Тестото обича леко, да се разтяга, да не се мачка силно, да се бие. Иска нежност и да се остави да бухне. После се оформя и пак да бухне и отгоре яйчице с олио намазано“, набързо обяснява Шахънова.
Младите се завръщат в Първомайци
2700 са жителите на Първомайци, което е на 200 метра от Горна Оряховица и на 12 километра от Велико Търново. Тук проблем с децата и младите хора няма. Децата са поне 600 и си обичат селото.12-годишните Никол, Десислава и Любомир разказват:
„Тук е много хубаво, има цветя, много дървета, цъфнали са. Имаме голям стадион до училището, играем си, събираме се тук, има кръжок за децата, пеене, танци и се забавляваме. Играем на стадиона, крием се. Осигурени са честа за забавления на децата, ако няма къде, ние си правим. Най-често играем футбол“.
Младите хора се завръщат в Първомайци, все повече българи и чужденци купуват къщи в селото, сподели 45-годишният кмет Ясен Янков.
„Основните проблеми са инфраструктурата, другото е хигиенизирането на населеното място. В момента има бум на закупуването на имоти в селото, което е радостно, и все повече млади хора се установяват и се завръщат и от чужбина и предпочитат Първомайци като място за живеене, това е радостна новина за нас. Доста чужденци се заселиха в Първомайци. Вземат дейно участие в дейността на Клуба на пенсионера, присъстват и на тържествата в Народното читалище, в празниците, организирани от кметството е общо взето, се чувстват спокойни и добре приети в Първомайци.
Докато мало и голямо похапваше от вкусните гозби с агнешко, на импровизираната сцена пред читалище „Иван Вазов“ се надпяваха 13 фолклорни състава от горнооряховските села и гостите от Паламарца и Медовина, Поповско.
