Който е слушал „Покана за пътуване”, знае, че в рубриката „Тайната България” ви разказваме за кътчета от родината, които съществуват, но остават скрити за повечето от нас. Или притежават незнайни сили, за чието съществуване не узнаваме, дори когато ги посетим. Парапсихологът и специалист по езотерика Ивайло Илиев разкрива секретите на параклиса „Свети Георги” в Кремиковския манастир и за какви болежки е лековита енергийната мощ на Троянската обител. Най-вече за борът отпред, който помага на бездетни жени да заченат. Разбира се, най-важна е вярата, а ритуалът ако не помогне, няма да навреди – дамата трябва да спи няколко нощи върху нечетен брой житни зрънца, да се помоли на Богородица Троеручица в църквата, а после да хвърли житото в основата на дървото като ясно си представи как ще изглежда бъдещото й бебче.
В „Покана за пътуване” получихме имейл, от който всеки приключенец би добил неукротим сърцетуп с лек намек за завист. Ето какво гласи той: „Пишем ви от Блога на „Вълшебния Керван”. Ние сме Маги и Цветин, двама пътешественици. През последните три години пропътувахме по земя Пътя на коприната, посетихме Папуа Нова Гвинея и Меланезия и достигнахме Южна Корея след 6 месеца мореплаване. Сега предстои да стартираме нов проект наречен: „По стъпките на прабългарите”.
Експедицията започва от Китай през месец май 2018 г. Готвим се да изминем един от теоретичните пътища на миграция на прабългарите от Централна Азия до Европа. Проектът включва пътешествия и търсене на сведения за прабългарите в местни музеи, разговори и изследване на легенди и истории за миграциите им на териториите на Китай, Монголия, Южен Сибир, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Азербайджан, Грузия и Армения, преди да се завърнем в България през Турция”, завършват мейла си Маги и Цветин.
Ако се питате с какви пари пътешестват тези двама неукротими авантюристи и кой им плаща да си чешат крастата, няма да повярвате за каква сума става дума. Те отсядат при диви племена, спят на палатка и тръгват по пътя на прабългарите с бюджет от 5 лева на ден. Предполагам, че завистта и желанието за подражание у повече от вас рязко намаля. Да им пожелаем на добър час, а ако искате да видите как изглеждат, хвърлете едно око на страницата на „Покана за пътуване” във Фейсбук или вижте видеото, което ни изпратиха, тук, на сайта на БНР.
На повечето от нас през лятото някак спонтанно ни се отваря път я към нашето Черноморие, я към гръцкото Беломорие. Е, ако случайно ви е писнало от плажове, узо и сиртаки, чуйте къде можете да отидете – хем да видите нещо различно, хем да обогатите историческата си култура и националната си гордост.
„Покана за пътуване” е предаване за пътешественици, а кои са по-големи мечтатели от тях? Не се сещам. За да се аргументирам ще ви разкажа за три от моите реализирани мечти – Да галя пингвин, да яздя делфин, да плувам с кон…
Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на отявления зоофил, но има срещи, които остават гравирани в сърцето. Слонското СПА, когато симпатичният гигант гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се крепях на гърба му. Приветливият гепард, чиито приятно грапав език се разхождаше от китката до рамото ми. Обаче къде-къде по-незабравими са сбъднатите ми мечти! Тъкмо за тях ще ви разкажа…
Винаги съм искала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.
След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В „Оушън парк”, разбира се!
Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител. Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили. Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с много от птиците, около 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвин, и лед.
Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин” ще ме разбере.
В „Долфин дискавъри” на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления.
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.
Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук… Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.
Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате – пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Приключенията продължават на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук. Там, аз Магдалена Гигова, ви обещавам интересни награди, но само за онези, които са слушали внимателно.