Журналистът Ангел Русков – автор на послеслова към сборника „Черешови води“ от Георги Божинов и близък родственик на писателя – гост в „Артефир“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има ли я все още някъде тази България, описана от Георги Божинов в пътеписите и разказите, обединени под заглавието „Черешови води? Пейзажи и хора, които Божинов наблюдава с очите на журналист, а описва със замаха на художник-импресионист. Думите са бои и струни за този писател. Докато четеш, хем усещаш как всичко расте, цъфти, жужи, ромоли, чурулика, духа, бълбука, ухае…, хем като пред сателитна снимка с един поглед успяваш да обхванеш цялата мащабната картина на драматичното човешко битие. България от 50-те, 60-те, 70-те – обезлюдяването на рая и победата на пролетарската революция над карабунарския памид, например. Всичко има в тази документална проза – пътеписите и разказите от сборника „Черешови води“, но изумителният пейзаж е винаги неразривно – по георгибожиновски – свързан с дълбок анализ на характери, съдби и исторически събития. „Светът такъв, какъвто е. И нито крачка встрани. И нищо по-малко от истината. Залага живота си и литературата си на нея.“ – пише Ангел Русков в послеслова към книгата. Може би точно верността пред истината и в литературата, и в живота преобръщат както житейската, така и литературната съдба на Георги Божинов. Как очеркът му „Гора зелена, вода студена“, публикуван през 1975 година в 3-ти брой на списание „Септември“, „ускорява“ написването на романа „Калуня-каля“, чрез който българските читатели през 21 век преоткриха Георги Божинов – можете да чуете от разговора с Ангел Русков – журналист и негов близък родственик.
