Твърди платнени корици, като онези, които намират място на прашните библиотечни рафтове, криещи безброй истории. Шрифт, напомнящ ерата на пишещите машини. Уютен винтидж стил и стотици страници, които тихо ми нашепват да се впусна в нови литературни светове, но през моите очи, думи и мисли. Събуждат в мен спомена за училищните дни, списъкa с книги за лятото и едно забравено удоволствие – изливането на всичко прочетено в читателски дневник. Не бях попълвала такъв от дете. Сега обаче държа едно хартиено издание, различно от всичко, което излиза като виртуални приложения, предлагащи „същата“ функция, но този път то е за възрастни и носи различно усещане. Кара ме да се замисля за книжните предразсъдъци, на които волно или неволно робувам и за първата прочетена книга. В главата ми започват да препускат литературните приключения на „Емил от Льонеберя“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Малкият принц“ и Алековото „До Чикаго и назад“. Усещам как устата ми се изкривява във формата на усмивка, а очите ми се превръщат в малки прожектори, които въртят ленти от детски спомени. Искам да науча повече за хората, които ми върнаха това усещане. Правя го.
Отварям отново читателския дневник, но този път, за да надникна в изписаното от създателите му – Савина Николова и Десислава Желева.
