Приемането на закона за противодействие на тероризма е в изпълнение на задължения, поети от България по силата на Европейската конвенция за противодействие на тероризма и Рамковите решения на Съвета на Европейския съюз от 2002 и 2008 г. Какви надежди бяха възложени на този закон и дава ли се конкретна дефиниция на понятието „тероризъм“? Има ли текстове в закона, които са в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Конституцията на страната ни? За това говорим днес в предаването „Законът и Темида“ със събеседниците Антон Станков, бивш правосъден министър; адвокат Любомир Новиков, бивш прокурор и Христиан Митев, заместник председател на Комисията по правни въпроси в 44-то Народно събрание.
„Дефиницията на понятието „тероризъм“ в новия закон е основана на дефиницията от Наказателния кодекс. Тя описва донякъде тероризма, но не съответства достатъчно на това престъпление. Дефинира цели, които всъщност са част от самото действие. В закона няма баланс между сигурност и спазване на човешките права. В него прави впечатление отсъствието на съдебната власт и липсата на правила за обмен на информация. Приемането му не отговаря на закона за нормативните актове“ – каза днес в „Законът и Темида“ адвокат Антон Станков. Според него националният контратерористичен център е дефиниран много механично, не може да се разчита на бързина на действие. Законът предполага огромни проблеми в областта на обмена на информация.
Адвокат Любомир Новиков: „Смисълът на закона е да създаде координация между органите. В това отношение той търпи дълбоки критики. Координацията не е добра, това е някакъв „тюрлю гювеч“. В противотерористичните действия е включена и армията. Възлагат й се неспецифични дейности, които противоречат на Конституцията. В цялата противотерористична дейност липсват прокуратурата и съдът. Превенцията по никакъв начин не е осигурена. Да се молим на Господ да не се случва този закон да бъде прилаган!“
Христиан Митев: „Идеята за приемането на закона дойде от МВР. Беше приет в края на мандата на 43-то НС. Съгласен съм с част от критиките, законът има много несъвършенства, но идеята тогава беше да бъде приета законова рамка. При противодействие на терористичен акт имаме известна степен на нарушаване на правата на хората, това е неизбежно.“
