Дълъг е пътят, изминат от геодезисти, картографи и много други специалисти, докато се стигне до създаването на съвременни, високотехнологични, интерактивни карти. Трудно може да си представим, през какви лични съдби и драми преминава това развитие. У нас все още неизвестен остава ученият със световно признание, академик Владимир Христов. Той е не само изключително ерудиран и талантлив учен, но и син на поета-лирик Кирил Христов.
По чии стъпки вървят потомците, за да продължат родолюбивото дело на поколенията всеотдайни професионалисти преди тях, основоположници на днешната съвременна наука? Каква е връзката учител-ученик, за да не секва любовта към знанията в тази област на науката? Понякога примерът идва под формата на релефна пространствена карта, изработена с вещина и любов от учителя по география и неговите ученици, както е в Дряново. През 60-те години на миналия век (как само звучи!) това, очевидно, е бил почин в много български училища. Потърсихме отговор къде, кои карти все още са запазени? – В Пазарджик, оказва се, красивата родолюбива карта вече я няма. Не съществува и училищната релефна карта в Троян, вдъхновявала някога мнозина да направят карти и в своите градове, съобщава ни учителят Тодор Гладков.
От учителката Мария Денева научаваме, че за щастие, релефната пространствена карта продължава да радва жителите и гостите на Стара Загора. Още примери дава младият учен Димитър Желев.
Пристига и писмо от Димитър Петров, директор на основното училище „Христо Ботев“ с. Ръжево Конаре, област Пловдив. Ето няколко реда от него: „Училището ни се намира на почти 30 км от Пловдив в посока гр. Карлово. Картата е създадена през 1963 година, но не беше в добро състояние. Запазено е името на нейния автор К. Кадиев, но за него няма запазени никакви сведения, тъй като не е бил учител в училището.
През 2017 г. по повод 150-годишнината от началото на образователното дело в с. Ръжево Конаре я възстановихме, като допълнително поставихме ограда, за да бъде по-добре защитена. На 24 май 2017 г. релефната карта беше открита официално и се превърна в класна стая на открито по родолюбие.“
Доц. д-р инж. Венета Коцева пази съкровени спомени за вдъхновяващата роля на своите преподаватели при формирането ѝ като учен. Вслушайте се внимателно в думите на проф. д-р инж. Теменужка Бандрова от Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и в разказа на току-що дипломиралия се специалист Иван Доков.
Темата за днешните интерактивните карти преди 20-ина години щеше да изглежда като сюжет от фантастичен роман. Ако можехме да предвидим колко изненади ни очакват в по-близкото и по-далечно бъдеще. Но какво би била науката без тази вещина и любов, които се предават в поколенията, за да има винаги любознателни и търсещи личности, които да водят света напред.
