Ударите над Сирия показват, че Западът няма да допусне безнаказана употреба на химически оръжия, но за него всички останали възможности за избиване на хора, които не са свързани с използване на средства за масово унищожение, остават приемливи. Това каза д-р Боян Хаджиев, преподавател по международни отношения в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“.
Според анализатора в близкото минало Съединените щати са се сблъскали със сходни ситуации в Ирак и в Либия, но прилагат различни подходи. „В Ирак окупираха и потънаха, в Либия помогнаха с логистика. В Сирия в началото нищо не направиха. И в крайна сметка общото между тези три подхода беше, че американците се провалиха“, каза Хаджиев.
По думите му американците на моменти изглеждат хаотични и припомни за наличието на сблъсък в елита на САЩ „за“ и „против“ ангажирането на страната в конфликти през океана. Според него Западът би имал много по-силна и легитимна пред международното обществено мнение позиция, ако е разполагал доказателства за употребата на химически оръжия, преди да извърши въздушните нападения.
Хаджиев се съгласи с позицията на Ралф Трап, бивш експерт от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), че колкото повече се бави мисията на организацията за откриване на доказателства за химическата атака, толкова по-трудно те ще бъдат намерени.
„Много по-силна щеше да бъде позицията на Башар Асад, ако наистина не е имало химическо оръжие, да пусне тези експерти да проверят на място. И тогава Западът щеше да попадне в обяснителен режим. А сега най-вероятно ще наблюдаваме обратното, ако продължава това протакане на разследването“, каза Хаджиев, който е доктор по международни отношения.
Според него Русия разглежда режима на Асад като символ на стабилност и гарант за суверенитета на Сирия: „Всякакъв друг вариант означава вътрешни борби, гражданска война, разделение на общности, разпадане на Сирия, което не е цел на Москва.“
Според руския експерт по геополитика и енергетика Михаил Крутихин Русия губи лостовете си за международно влияние и по тази причина използва конфликта в Сирия, за да остане фактор на голямата международна сцена.
Крутихин смята, че Москва и Дамаск правят всичко възможно експертите на ОЗХО да не могат да достигната до Дума и околностите, което поражда подозрения.
В интервю за кореспондента на БНР в Турция Мариян Карагьозов Джан Микалесин, италиански журналист от в. „Ил Джорнале“, който отразява Сирия като военен кореспондент от 2012 г. насам, сподели впечатленията си за случващото се в близкоизточната държава от първо лице.
Според него ударите срещу Сирия са били безполезни: „Доколкото си спомням, редица ракети дори не поразиха целите, срещу които бяха насочени. Ударите са провал във военно отношение, тъй като не промениха ситуацията на терен. Башар Асад продължава да печели войната, а бунтовниците - да губят позиции.“
Военният кореспондент Микалесин разказва, че в контролиран доскоро от бунтовници район в Източна Гута, на разстояние 5-6 километра от град Дума, в една двуетажна сграда, превзета съвсем скоро - 3 дни по-рано, на 12 март, от правителствените сили, е видял химическа лаборатория с 20-30 черно-сини контейнера, които са били с етикети за съдържание на хлор - същото вещество, което се твърди, че е било използвано наскоро в Дума.
„Разбира се, аз не можех да тествам съдържанието на контейнерите или да установя какви са тези химически вещества, дори не можех да прочета повечето от етикетите, тъй като те са от Саудитска Арабия. Със сигурност обаче това е позиция, която е била на „Джаиш ал Ислям“, същата групировка, която контролираше Дума в нощта на 7 април, когато предполагаемата химическа атака се е случила там. Сигурно е и че групировката е подкрепяна военно и финансово от саудитците“, каза Микалесин.
Италианският журналист, автор на книгата за християните в Сирия „Предадените братя“, припоми, че християнството е родено в Сирия, и че оттам религията идва в Европа.
„В началото на войната бях поразен, че никой не само в Италия, но и във Франция, Германия, Великобритания, не говори за християните там. Те бяха забравени. Никой не говори за малцинство, което наброява 10 процента от населението на Сирия. От началото на работата ми в Сирия през 2012 г. започнах да слушам историите на християните там. Още преди да чуем за „Ислямска държава“, те разказваха за кланета, извършвани от бунтовниците, за отвличания и въобще за всички техни зверства, които бяха игнорирани и се приписваха само на режима. От 2012 г. те вярваха, че режимът на Башар Асад единствен може да спре бунтовниците, които идваха в Сирия, за да избиват християни и да наложат някаква ислямска държава. Никой не ги слушаше, защото казваха, че те са поддръжници на режима“, каза журналист от в. „Ил Джорнале“. „Повечето християни напуснаха районите на Алепо и Хомс и няма да се върнат. Християнското присъствие там беше заличено от войната“, заключи той.
Джан Микалесин заяви, че до 2016 г. Турция е била най-добрият съюзник на бунтовническите групировки: „Тя подкрепяше не само т.нар. умерени бунтовници, но и „Ислямска държава“. По-голямата част от петрола, добиван от „Ислямска държава“ в част от Сирия, достигаше международните пазари през Турция. След това Турция промени позицията си, но не промени напълно начина, по който действа.“
Той посочи и някои аспекти на турската операция „Маслинова клонка“ срещу кюрдския анклав Африн в Северна Сирия: „В Африн - където нахлуха на сирийска територия, за да се бият с кюрдите, не бива да забравяме, че използват бойци ветерани от „Джабхат ан Нусра“ и дори от „Ислямска държава“.
„Така че турската позиция не се е променила, тя само е сменила съюзниците си в опит да извлече полза от сирийската война, но от друга позиция“, каза Микалесин.
Според него голяма част от войната срещу Сирия е война срещу Иран и т.нар. „шиитска ос“, а западните страни продължават политиката си от 2011 г., когато заявяват, че искат смяна на режима в Сирия и не искат преговори, като по този начин демонстрират подкрепа за позицията на съюзниците си Саудитска Арабия и Катар, които са най-големите врагове на Иран.
В заключение д-р Боян Хаджиев припомни, че стратегията на Запада и Израел е да се ограничи влиянието на т. нар. „шиитския полумесец“, начело с Техеран, чийто стремеж е да достигне до Средиземно море и Ливан.
„Това ще се случи в Източна Сирия с помощта на кюрдите и с помощта на тези бази, които се създават по границата между Ирак и Сирия. Там по-скоро има стратегия да се постави бариера“, каза Микалесин.
Запис на интервютата с преподавателя по международни отношения в УНСС д-р Боян Хаджиев, с журналиста Джан Микалесин и анализаторите Ралф Трап и Михаил Крутихин можете да чуете от звуковите файлове.