Силен призив за обединение и обновление на Европа отправи френският президент Еманюел Макрон в речта си за бъдещето на Стария континент пред Европейския парламент в Страсбург тази седмица.
Макрон, сочен като един от новите визионери за бъдещето на Европа, очерта като най-голяма заплаха за Стария континент антиевропейските настроения. "Да възкресим битката за идеите, които са създали Европа" - призова френският президент в началото на речта си и обяви, че не народът се е отказал от европейските модели, а елитите, които са го предали.
„Френският президент Макрон изрази една от големите позиции на европейската модерност. Той защити европеизма на модерността, така, както той се е формирал от 18-и век насам, именно като един спектър от универсални ценности, които са създадени в Европа по времето на Просвещението и благодарение които Европа е провъзгласила себе си в света като своеобразен универсален център на европейския и световен ред“, коментира в „Събота 150“ експерта по европейски въпроси доц. Здравко Попов.
„Тази защита на европеизма, която беше наистина много красива, беше противопоставена на друг проект на модерността, и това е проектът национални държави“, каза още доц. Попов, коментирайки речта на Макрон, според когото национализмът, изоставянето на европейските ценности осъждат демокрацията на безпомощност.
Европа е точно това – да е многообразна в идентичностите си и едновременно с това да има един идеален хоризонт на ценности, който се носи от европеизма, каза доц. Попов и подчерта.
„Въпросът е, че тук става вече дума за власт и мисля, че оттук нататък започват сериозните конфликти. Това, което каза Макрон, сякаш наподобяваше на опита да поговорим за федерализация. Не го каза в пряк смисъл, но донякъде имаше внушения, че когато говорим за обединена Европа, не говорим в нейната идеалистична форма, а говорим в нейната материализация като наднационална конструкция, която ще регулира живота на всички европейци и съответно на всички национални държави. Това, смятам, че може би е ключът към разбирането на неговата реч“.
В глобален план либерализмът е в голяма криза, заяви в предаването доц. Здравко Попов.
„Виждаме, че и в САЩ, и в Русия, и в Китай, в Турция дори, на много други места, особено арабския свят, това не е парадигмата на политическото и икономическото развитие на тези места.“
Възможно е лидерите на страните от Вишеградската четворка да наложат своето разбиране за представа за демокрацията в Брюксел, прогнозира още доц. Попов.
„Аз мисля, че те защитават втория проект на Просвещението – Европа на нациите и Европа на националните държави. Полша е вносител на този проект, лидер на този проект. Те, всъщност, са един вид Европа, която ще трябва да разговаря дълго със Западна Европа, относно бъдещето на Европа и начина, по който да се построи този нов проект. Мисля, че в този диалог за „различните видове Европи“ ще се роди в крайна сметка реалистичният бъдещ проект на европейска интеграция и на субекта Европа“.
Призивът на Еманюел Макрон, че в момента не е добре да има разширяване в посока на Западните Балкани, ще срещне съпротива в кръгове на Балканите и Европа, заяви доц. Здравко Попов.
„Самият факт, че почти съвпадна това послание на Макрон с решението на ЕК да даде „зелена улица“ за евроинтеграцията на Албания и Македония, което отново показва, че всъщност има доста голяма неразбория на нивото на европейските институции и на лидерите на Европа“.
Още можете да чуете в звуковия файл.
