Ако го разбирате като вик за помощ, сте съвсем прави. Българското училище отдавна вика за помощ, но дали го чуват тези, които разполагат с властта и средствата. Помощ за учителите, изморени и изнервени от бумащина и липса на подкрепа, подложени на административен натиск и изправени пред безкомпромисния поглед на съвременните деца и родителите им, на които едва ли не трябва да се извиняват, че преподават по безумна програма и с методи отпреди два века. Помощ за училищните сгради с казармена архитектура и оскъдно оборудване. Помощ за децата, които все по-малко намират смисъл в ученето, и за родителите, които се чудят как да ги дообразоват. Помощ за всички нас, които един ден ще очакваме тези деца да градят икономиката, културата, духа на една благоденстваща европейска страна. Като в старата приказка за неволята обаче, все повече хора като че ли започват да разбират, че промяната няма да дойде „от горе“ и че всеки би трябвало да направи, каквото може, за да се освободи училището от отеснялата черупка на административно-командния принцип на управление и порочната система на възпроизвеждане на „знания“ и да се обърне към реалните потребности на младите хора. Опитът на организации като Центъра за приобщаващо образование показва, че и от страна на училището, и от страна на гражданите е необходима по-голяма настойчивост и взаимно доверие, за да осъществяват съвместни дейности в полза на децата. В рамките на Дните на приобщаването 2018 специалистите са подготвили 10 съвета как да подкрепим училището. За опита да се свържат училищата с местния бизнес и гражданство разговаряме с Деница Давидкова от Центъра за приобщаващо образование.
