„Селски мол”– лъскава помпозна сграда с магазини и офиси в центъра на някое селце? Не! Става въпрос за базар-изложение, наречен така съвсем на шега, но вече придобил голяма популярност.
Идеята за създаването на селския мол принадлежи на четири читалища от габровски села и квартали и е осъществена през 2014 г. Селският мол е място, на което се предлагат домашна храна, селска продукция, хранителни продукти – екологично чисти, здравословни, без нитрати, консерванти, добавки и оцветители, а също така занаятчийски стоки, част от които са произведени по автентични традиционни технологии. Но не само:
По време на селския мол първо се организира открита сцена, – разказва Маргарита Стоянова, секретар в народното читалище „Христо Ботев 2008” в село Гарван. – Тя дава възможност на самодейци да представят своите художествени умения, песенно-танцово изкуство и, разбира се, словесно творчество. Освен това са изложени много традиционни стоки, например, присъстват габровските „гаванки” (типични за този край дървени солнички), плетени изделия от домашна вълна, много туршии, сезонни плодове и зеленчуци, консервирана храна, сушени плодове, габровски „пестил” (твърд мармалад на пластове от сини сливи). Ние държим това, което съхраняваме като кулинарно наследство, да бъде свързано с българската традиция за природосъобразен начин на живот и екологично производство. Например сушените плодове навремето са се сушели или просто на слънце, или в сушило, без използване на електроенергия и бяла захар, така ги предлагаме и ние сега.
Именно благодарение на читалищата, инициаторите на селския мол достигат до някои хора, които успяват да съхранят занаята такъв, какъвто е бил някога. В едно от севлиевските села бай Тодор по прякор Лъжицата продължава да произвежда лъжиците си с помощта на длето, а не на струг. Неговата продукция, която се появява на селския мол, е по-скоро демонстрация на този занаят. Леля Станка пък прави захарни петлета по стара семейна рецепта. Но, разбира се, най-атрактивният продукт е габровският пестил. Пестилът е твърд мармалад на пластове, който тук се приготвя така:
Пестилът се прави от сини сливи. Навремето в Габровския край са го правили от един традиционен за района сорт сливи (караджейки), с много висока захарност и ниско водно съдържание. Сега за производството на пестила се използват и други хибридни сортове, тъй като старите овощни дървета от местни сортове започнаха да съхнат. Сливите се сваряват до гъста консистенция без никаква допълнителна захар и получената смес започва да се полага върху дървени плоски дъски на тънък слой. След като първият слой изсъхне, пестилът се обръща и върху него се намазва следващ пласт. Пластовете трябва да станат шест. Оставя се да съхне на сухо, тъмно, проветриво място, след което се отделя от дъските и се навива на руло. Производството на пестил започва от септември и му трябват няколко месеца, за да изсъхне и стане готов за консумация.
Селският мол е популярен не само в Габрово, където има около 7-8 издания годишно. Той е гостувал в градовете Севлиево и Елена, а през 2016 г. е представен и в Брюксел, заедно с габровския пестил и други изделия, произведени в региона.
Хората винаги са се интересували от традициите и нашия базар. Те обичат да дойдат, да поиграят хоро, да послушат музика, да си хапнат домашна храна, да си купят нещо, да се върнат към спомените от детството си, защото все още има възрастни хора, които пазят чрез храната семейната традиция. А всички продажби там се извършват с цел набиране на средства за някоя от каузите на читалищата.
А под мотото „Забравени кулинарни традиции, живи вкусове” габровският пестил, хляб по традиционна местна рецепта с квас, домашно сирене, баница със сирене (която в Габрово често се прави с извара), сушени плодове, домашна ракия, сироп от бъз и още много други вкусни и красиви изделия бяха представени от Маргарита Стоянова в рамките на Дните на нематериалното културно наследство в Столичната библиотека. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Столичната община от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Столичната библиотека.
Снимки: Десислава Семковска и личен архив
