Либретото на операта е от Салваторе Камарано по пиесата на Фридрих Шилер „Коварство и любов”. Верди харесал темата на новелата „Обсадата на Флоренция” от Франческо Доменико Гераци, но тя била отхвърлена от театъра в Неапол. Според биографите на композитора това е една от най-важните му ненаписани творби. Така се стига до идеята за творбата на Шилер. През лятото на 1849 г. Верди се завръща в Бусето и там работи върху музиката, като пътува до Неапол за репетициите. Премиерата е на 8 декември 1849 г. в театър „Сан Карло” в Неапол. Това е 15-та опера на Верди и последната, която той пише специално за този театър.
На 14 май 1849 г. Камарано изпраща либретото на Верди. Действието е прехвърлено в село в Тирол през XVII в. и в либретото се акцентира повече върху любовта, вместо върху коварството. Верди създава операта малко преди да напише голямата си тройка – „Риголето”, „Трубадур” и „Травиата”. Изследователи на творчеството му смятат, че „Луиза Милер” е мост между два периода и съдържа най-доброто от ранните му творби – енергията и подвижността, а интимността и вниманието към детайлите отвеждат към по-късните опери.
Преглеждайки творчеството на Верди може да се каже, че Шилер е един от предпочитани му автори – „Дон Карлос, инфантът на Испания”, „Разбойници”, „Лагерът на Валенщайн” за „Силата на съдбата”, наред с Уилям Шекспир – също с три опери – „Макбет”, „Отело” и „Фалстаф”.
След Неапол операта е представена в Рим през 1850 г. и във Венеция, Флоренция и Милано през 1852 година.
В България „Луиза Милер” е играна за първи път през 1995 г. в Софийската опера в копродукция с театър „Пфалцбау”, Лудвигсхафен – Германия с диригент Руслан Райчев.
Този цикъл спектакли е първото връщане на операта в Мет след 2006 година.
За трима от солистите Соня Йончева, Пласидо Доминго и Пьотр Бечала това са нови роли, въпреки, че Доминго в миналото беше един от известните изпълнители на ролята на Родолфо. Сега отново може да дебютира вече като Милер, в баритоновото си амплоа и това ще бъде неговата 149 роля. В предишни спектакли, но като Родолфо партньори на Доминго са били Рената Ското, Боналдо Джайоти, Джеймс Морис, Шерил Милнс. Първият си Родолфо той изпълнява през 1971 г., а след това през 1979. На сцената на МЕТ той дебютира през 1966 г. като Маурицио от „Адриана Лекуврьор”. Тук е имал около 700 спектакъла като певец и около 150 като диригент. Така и сега след „Луиза Милер” отново в МЕТ той ще дирижира „Ромео и Жулиета” на Гуно. За следващия сезон са планирани „Джани Скики” и „Травиата”, а ще дирижира „Аида”.
Тази вечер българската публика ще може да чуе Соня Йончева в нейната първа Луиза. По-рано този сезон тя изпълни първата си Тоска в новата продукция на МЕТ, след това беше Мими от „Бохеми” и това ще бъде третото й участие в директните излъчвания на МЕТ, което я прави първата певица участвала три пъти в тези излъчвания в рамките на един сезон. В следващите месеци тя ще продължи с концертно изпълнение на „Тоска” във Филаделфия, с „Пиратът” на Белини в Миланската Скала и „Коронацията на Попея” на Монтеверди на фестивала в Залцбург. За следващия сезон в МЕТ тя ще бъде Дездемона и Йоланта. За първи път Соня Йончева е поканена в Ню Йорк през 2013 г. за „Риголето” последвана от „Травиата”, „Бохеми” и „Отело”.
През 2006 г. Пьотр Бечала е за първи път в МЕТ и той за „Риголето”. От тогава оперите, за които е канен, са вече над седем, а за следващия сезон е предвидена нова продукция на „Адриана Лекуврьор” на Чилеа с негово участие.
Александър Виноградов прави своя дебют в МЕТ като Валтер. Този сезон той има ангажимент и за Раймондо от „Лучия ди Ламермур”.
Дмитри Белоселски е за първи път в МЕТ през 2011 г. като Захария от „Набуко”, последван от Рамфис от „Аида”. Пял е още в „Лейди Макбет от Мценск” и „Ернани”. За следващия сезон е поканен за „Самсон и Далила”, отново „Аида”, „Дон Жуан”, „Рейнско злато” и „Зигфрид”.
Олеся Петрова участва през 2014 г. в „Андре Шение” на Джордано, след това и в „Хофманови разкази” на Офенбах, а следващият сезон ще бъде Амнерис.
Бертран де Били дирижира за първи път в МЕТ през 1998 г. – „Ромео и Жулиета”. Следват Кармен, Травиата, Турандот. Следващият сезон е поканен за „Триптиха” на Пучини. Той е главен гост-диригент на Дрезденската филхармония.
Действащи лица:
Милер – стар войник (баритон) – Пласидо Доминго
Луиза – негова дъщеря (сопрано) – Соня Йончева
Граф фон Валтер (бас) – Александър Виноградов
Родолфо – негов син (тенор) – Пьотр Бечала
Федерика фон Остхайм (мецосопрано) – Олеся Петрова
Вурм – служител в замъка на Валтер (бас) – Дмитрий Белоселски
Лаура – селянка (мецосопрано) – Рихаб Чаиб
Съдържание на операта „Луиза Милер”
