Бързането е свързано с желанието ни да свършим нещата, да се освободим от вътрешното напрежение. Обикновено, обаче, след като сме свършили една задача, веднага веднага започваме със следващата и напрежението си остава. Системата ни кара да бързаме, за да натрупаме постижения, защото си мислим, че те ще ни донесат щастие. Но всъщност никога не сме "тук и сега" и не изпитваме наслада от живота.
Бързането може да се разглежда и като привичка, зададена от средата. На практика ние можем да се преборим с бързането и да постигнем щастие, като не пренебрегваме собствените си потребности. Друг начин, който може да ни помогне да се справим с бързането, е да направим преоценка на разбирането си за щастие.
В края на краищата не бива да забравяме също, че когато бързаме, всъщност правим нещата некачествено. Затова е важно да създадем и да поддържаме собствен ритъм, който да ни позволи да се чувстваме добре в живота си.