Едно дете, което се чувства обичано, може да се развива във възможно най-благоприятна и оптимална среда, напомни ни психологът д-р Надя Колчева в предаването "Радиоприемница" по Радио София. Когато става дума за проблеми в детското развитие, обикновено на първо място излиза рискът децата да не се чувстват толкова обичани от своите родители. В някои случаи обаче може да се стигне и до далеч по-тежките дефицити в развитието или развитийни нарушения. Един от реперите в цялостното развитие на детето е дали то се чувства обичано от своите родители или други значими за него хора - баба, брат или сестра. И точно тук може да има голямо разминаване. Родителят може да си мисли, че прави най-доброто за детето си, а то да не чувства действията му по същия начин. Изследване, проведено сред деца в предучилищна възраст и сред техните родители, дава, в известна степен, изненадващи резултати. Освен потвърденото разминаване в начина, по който децата възприемат отношението на родителите, и мисленето на родителите за отношението си към децата, се оказва, че майките имат малко по-нереалистична представа за възприятията на децата, отколкото бащите.
В днешното забързано и технологично време духовното и личностното развитие не само на децата, но и на родителите, често като че ли остава на заден план. Затова трябва да сме наясно, че връзката родители-деца включва не само физическото време, прекарано с детето. Важно е родителят да изрази своето топло отношение към детето, да разговаря с него, да обърне внимание на това, което го вълнува. С други думи основна и незаменима роля има общуването. Д-р Надя Колчева даде примери как можем да използваме технологиите в полза на това общуване - когато гледаме едно детско филмче заедно с детето, е далеч по-добре да коментираме с него това, което се случва, отколкото само да използваме съвместно телевизора. Вече има и много компютърни игри, които деца и родители могат да играят заедно.
Психологът коментира също един от често срещаните проблеми при подрастващите - проявяването на агресия. Този тип поведение може да бъде провокирано от различни фактори, както индивидуални, така и от средата в училище, и основният инструмент за противодействие си остава превенцията, и то в най-ранна възраст, а не в ученическите или юношеските години. През последните години у нас се заговори и за Синдрома на родителско отчуждение, което представлява ситуация на конфликт между родители и деца, като най-често единият родител настройва детето срещу другия родител.
Децата изживяват много тежко конфликти у дома, раздяла на родителите или крайни ситуации като смърт в семейството. Много изследвания показват, че тези травми в детска възраст имат дълготрайни последствия. Хора, които са се чувствали като деца отхвърлени или подценявани, обикновено са с по-ниска оценка за себе си, имат враждебна нагласа спрямо останалите и негативен мироглед. Те са и много по-податливи на психични нарушения - депресии, тревожност, хранителни разстройства, зависимости.
Когато по една или друга причина се стигне до психическа травма при децата, обикновено търсим начин "да оправим нещата", да тръгнем по обратния път. Но дали има такъв - чуйте в записа на интервюто на Катя Василева с д-р Надя Колчева.
