Адонис е един от любимите на прекрасната богиня Афродита, символ на красота, закрилница на любовта, на мореплаването, на горите. Според мита, синът й, Купидон, я поразил със стрелата си и първото лице, което видяла, било на прекрасния Адонис. Ревнивият й съпруг, Арес, изпратил разярен глиган, който да разкъса Адонис по време на лов. Зевс, бащата на Афродита (според една от версиите на митологията), се смилил над страданията й и наредил Адонис да прекарва по половин година на земята и в царството на сенките. Тази цикличност напомня множество древни божества – от по-стари и по-нови епоси, които символизират събуждането и умирането на природата – в т.ч. и двойното божество св. Георги и св. Димитър.
Английският бароков майстор е използвал поемата на Шекспир „Венера и Адонис” (поетът и композиторът са избрали римския вариант на богинята на любовта), за да разкаже историята с вълнуваща, светла и красива музика. Смята се, че либретото е на Афра Бен – поради твърде женствения му характер. Въпреки асоциациите му с таблена живопис, бароковият майстор Джон Блоу е сътворил прекрасна музика.