Ирина Степановска е лекар, кандидат на медицинските науки и автор на около 20 книги, издадени от големи руски издателства като АСТ и ЭКСМО. Тя е член на Съюза на писателите на Русия. Първият й роман „Ден и нощ“ излиза през 2003 година и връща интереса на читателите към сюжети, свързани с живота на лекари и пациенти. Ирина Степановска се заема с писането, защото все й се струва, че медиите не представят достатъчно вярно и непредубедено атмосферата в болниците, работата, характерите и съдбите на хората от това съсловие. А в последствие д-р Степановска разбира, че я интересува всъщност как би се развила съдбата на всякакви герои. Така се раждат романите „Екзотични птици“, „След Ремарк“, „Разходки из Рим“, „Под крилото на доктор Фройд“, „Ноевият ковчег на Тина Толмачова“, „Любовна експертиза“, „Реанимация на чувствата“, „На тези, които не обичат“ и др. Тя има и сборници с разкази и повести, издадени в Москва под заглавията „Мамещият дъх на пържени картофи“, „Да жадуваш щастие“, „Ожени се за мен“. Общото във всичко написано от Ирина Степановска е съчувствието и обичта към хората, както и внимателното изследване на чувствата им. Героите й са наши съвременници, представители на различни прослойки на руското общество, но авторката е особено пристрастна към темите, свързани със съдбите на научната интелигенция – тези за които у нас някак стана немодно да се пише и разказва. Това прави неголемият сборник с разкази „Двупосочен билет“ особено привлекателен и за българския читател. Подборът и преводът са на голямата българска поетеса и преводачка Надя Попова, която преди време е представила на български език и пиесата на Ирина Степановска „Без Цезар, Антоний и Катон“. Именно интересът на д-р Степановска към историята е причина за голямата й симпатия към България. По време на срещата в „София-прес“ тя сподели: … Разбрах, че България съвсем не е само написаното в туристическите брошури – ски и морски курорти… Това е земя, осветена от многохилядолетна човешка история. И аз се влюбих в България.“
