Изложба живопис „Розовата котка“ от Цвета Марова ще се открие в галерия „Сигна“ на Гранд хотел Пловдив. Експозицията носи името на една от картините, които са в ярък колорит, и са населени с митологични образи, сънища и въображение. Между тях са изображенията на Адам и Ева, и на Европа и Зевс.
Розовата котка е навлякла празничната кожа на живота.
Розовата котка е изчадие адово с вид на сладко бебе.
Розовата котка изглежда като някой, който знае.
Такива философски изречения мога да измислям до четвъртък, но истината е, че изложбата на Цвета Марова се казва „Розовата котка”, защото е абсурдно да нарисуваш истинска розова котка и изложбата ти да се казва по друг начин.
Това си е напълно естествена почит към единственото същество, което съчетава земното и небесното начало по такъв съвършен начин, че винаги успява да получи вкусното пилешко дробче, което Вселената му дължи за вечеря.
Знам, някои предпочитат кучета, други - котки, но всички ще харесат „Розовата котка” и удоволствието на публиката от срещата с тази изложба ще бъде голямо.
Защо ли? Първо, защото въображението на Цвета и тази пролет си е на мястото - небрежно развинтено сред света на цветовете. Това, както от опит знаем, води до постоянни изненади и внушава усещането, че колкото и нейни картини да притежаваш, те никога не стигат, за да видиш общата картина.
Абсолютно разбираемо усещане, впрочем, като се има предвид факта, че самата Цвета също не знае откъде започва и къде свършва картината в нейната собствена глава, така че я рисува откъм където ѝ падне.
Второ, изложбата „Розовата котка” за пореден път демонстрира широкия диапазон от живописни търсения на Цвета, щедро съчетани с широк диапазон живописни изразни средства, с които тя разполага. Така, де, ако не разполагаше, нямаше да може толкова нашироко и надълбоко да търси.
Тук работата е като при философията на знаенето и моженето – колкото повече знаеш, толкова повече знаеш, че не знаеш, но колкото повече можеш, толкова повече си го можеш. Включително да знаеш…..
Третата особеност, с която изложбата „Розовата котка” вдъхновява, е фактът, че публиката ще види практически изцяло нови, непоказвани досега в Пловдив творби на Цвета Марова.
Изключенията са по-малко от пръстите на едната ръка и се дължат на факта, че галерия „Сигна” отвътре е по-голяма, отколкото изглежда отвън. И човек се затруднява да нарисува всичките хубави картини, които могат да се покажат там. Душата на „Сигна”, Нели Петрова, се справя прекрасно с подобни сериозни парадокси, като не им обръща внимание.
И четвъртата причина да съм сигурен, че изложбата „Розовата котка” на Цвета Марова ще се хареса на публиката, е защото ми харесва на мен. В края на краищата, защо съществува субективният идеализъм, ако не - за да го използваме винаги, щом ни падне случай.
Обратното е все едно да нарисуваш Розовата котка и изобщо да не разбереш, че тя е сбит преразказ на един от многото животи на живописта.
Пламен Асенов
