Последният проект на фотографа Никола Михов „Моя Лиза“ проследява връзката между публиката и произведението на изкуството. Посетителят се превръща в централен сюжет, а произведението - в обикновен декор. Днес играта на селфи е задължителен протокол, който генерира купища снимки. В тях фокусът вече не е насочен към наблюдавания обект, а към снимащия. Фотографията служи за доказателство, че този обект "съществува", и то защото „някой си“ е бил там.
Проектът „Моя Лиза“ разглежда Мона Лиза като най-разпознаваемата икона на съвременната култура, продукт за масова консумация и място за поклонение, което привлича 8 милиона посетители годишно. През последните четири години Никола Михов прекарва общо 138 часа пред Мона Лиза в разноцветната тълпа прииждаща от всички краища на света.
„Атмосферата напомня на рок концерт. Джокондата е в ролята на звездата, а туристите - на феновете, които изпълват залата. Ако искаш да я видиш отблизо, трябва да се гмурнеш в навалицата с надеждата, че вълната от тела ще те отнесе най-отпред. Тълпата е плътна за радост на джебчиите, диша се трудно, разиграват се дуели със селфи стикове, а охраната е в готовност да се притече на помощ на прималели от вълнение туристи" - разказва авторът.