„Цигулката, с която свиря, ми е предоставена от българския лютиер Владо Тилев. Тя е от английска колекция. Изработена е през 1800 година от английски майстор, но, за съжаление, това е последният концерт с тази цигулка, тъй като трябва да я върна обратно. Малко ми е мъчно, тъй като инструментът е прекрасен и се чувствам наистина много удобно и прекрасно с него, предвид всички концерти, които имах възможност да изсвиря на този инструмент. Но такъв е животът и аз се надявам, че ще мога да получа след известно време и друг достоен на този инструмент, също толкова хубав. Надявам се да имам възможност да се сдобия и с друг инструмент“
Цигуларката заяви, че се старае да не прави разлика между излизането пред публика и това за конкурс, въпреки че обстановката е различна:
„Всяка една сцена е трудна. Всяка сцена е отговорност и независимо дали свириш пред 10 човека или пред 10000, за мен, усещането, вълнението, отговорността е абсолютно една и съща. Дори само един човек да има в залата, този човек заслужава да му дадеш да му дадеш най-доброто, което можеш, да усети цялата емоция, цялата магия, посланието, което носи музиката“.
Иларионова сподели и бъдещите си цели:
"За щастие, ние сами си поставяме хоризонтите и границите. Аз смятам, че сама по себе си музиката, изкуството няма граници. Точно това е най-ценното и най-хубавото в тази професия - че винаги можеш да се развиваш, да търсиш нови неща, да откриваш, да вървиш все по-напред и все по-нагоре и да израстваш. За мене това е изключително ценното в тази професия и подаръкът, който можем да получим - че реално никога не свършва, няма край и винаги може да се стремиш да направиш нещата още по-хубаво и още по-различно, така че сме щастливи с тази професия".
