Мнозинството в Народното събрание отхвърли законопроекта на БСП за студентското кредитиране, който предвиждаше намаляване на лихвата по студентските кредити от 7 на 3,5 процента и разширяване на обхвата на кредитиране на студенти и докторанти в задочна, дистанционна и вечерна форма.
Мотивите на вносителите са улесняване достъпа на студенти до банков заем, а очакваните ефекти – все повече студенти да остават и да се обучават в страната. Предложенията обаче срещнаха редица критики.
Милен Михов от Обединените патриоти отбеляза: "Кой ще задължи една частна банка да отпуска неизгодни заеми? Това блокира ли кредитирането? Блокира".
От ГЕРБ оспориха информацията, че е налице висок процент на лошите кредити по програмата.
Валери Жаблянов от БСП обаче реагира така: "Ама как ще функционира без проблем? Вие спомняте ли си преди 5 години какъв беше обемът на лошите кредити в банките? Защото парите, вместо да ги дадат за образование, ги дадоха за бетон, арматурно желязо и изкопи в София".
Станислава Стоянова от ГЕРБ изтъкна, че промяната би облагодетелствала чуждестранните студенти, които се обучават в скъпо платени специалности: "Нова промяна само би задълбочила подобно неравенство, защото генералният проблем е, че много млади българи предпочитат да учат извън страната не заради цената на кредитите там, а заради качеството на образователните услуги".
Мнозинството в Народното събрание се обяви и против предложението на БСП кредити над 50 000 лева да се отпускат само с поръчител с аргумента, че това противоречи на финансовата логика на студентското и докторантско кредитиране, тъй като то е основано на държавни гаранции.
