Вицепремиерът Томислав Дончев каза в предаването „Неделя 150“, че държавата е заявила желание да участва в сделката за ЧЕЗ поради липсата на други механизми да се овладее ситуацията със създавалото се обществено напрежение. Той посочи, че е би имало смисъл от дял, който е по-малък дял от 34%, защото тогава няма да има инструменти да се участва в процеса на вземане на решения.
„Никой от нас не може да се държи като чиновник, да вдигне ръце или рамене и да каже: „В крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности. Ние няма как по закон да влияем върху тази сделка.“ Такъв отговор не би бил удовлетворителен. По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно откровен съм“, каза вицепремиерът.
Дончев очерта противоречивия характер на подобно решение: „Дори да се стигне до вариант, който предполага участие на държавата като съдружник, това поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен неравнопоставено положение“.
„Ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол и по-силни механизми за спазване на обществения интерес, защо това да е валидно само за една част от територията на страната? Аз мога да поставя и други въпроси, но ситуацията малко или много беше извънредна, нямайки други механизми държавата да се намеси и се боя, че това беше единствената стъпка“, каза вицепремиерът.
Според него разликата между 33 и 34% дялово участие на държавата е огромна. „Не би имало смисъл от по-ниско от 34% участие, защото то не би дало особени инструменти да се участва в процеса на вземане на решения“, посочи още Дончев.
Като припомни, че ситуацията около сделката за ЧЕЗ по думите му е била „нагорещена и до голяма степен истеризирана не без участието на политически сили“, вицепремиерът отбеляза: „Има страхове, има публични емоции, с които трябва да се внимава. Политиката със системното подклаждане на обществени страхове е неекологична, защото влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И дори някой след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на управляващ, може да се наложи да успокоява страховете, които сам е посял.“
Въвеждането на по-директен режим за дейности, свързани с ремонта на оградата по границата с Турция, като вид изключение от общия ред, по който се възлагат обществени поръчки, е възможно, коментира Дончев другата гореща тема от седмицата - одобреното от парламента ремонтите на граничното съоръжение да излязат от режима на обществените поръчки.
„Самите директиви позволяват, когато става дума за действия, свързани с националната сигурност - бедствия, аварии, кризи и така нататък, да се избягва обичайният режим на възлагане“, каза Дончев и обясни: „Добре знаете, че една обществена поръчка, в зависимост от това дали има или няма обжалване, може да се възлага в период между 3-4 месеца и една година. Когато става дума за кризисна ситуация е абсолютно несериозно да се чака една година“.
Запитан как гледа на поставянето на въпроса за имотите на тракийските бежанци на предстоящата среща ЕС-Турция във Варна, за каквото настояват от БСП, Томислав Дончев уточни, че форматът на срещата не забранява категорично поставянето и на национални въпроси, но се приема зле от партньорите и това дори е „един от рефлексите на неопитна държава-членка“.
„Няма как това да е темата, с която да започнат разговорите, защото и ЕС, и Турция имат сериозни теми за дискусии, а България е в ролята на посредник“, допълни Дончев.
Според него е по-важен въпросът структурно около какво ще се фокусират разговорите: „Отношенията Европейски съюз - Турция, свързани с овладяване на мигрантския натиск, само и единствено и финансовите ангажименти на Европейския съюз или други ангажименти? Или контекстът ще бъде разширен и ще се коментират и други въпроси, тоест отношенията ЕС-Турция, но отвъд този конкретен проблем? Трудно ми е да направя прогноза. Това до голяма степен зависи от позициите, които ще заяви или които ще се опита да вкара като част от дневния ред турската страна."
В отговор на въпрос България подкрепя ли Турция по пътя й към еврочленство вицепремиерът изтъкна, че ако въпросът е звучал актуално преди 10-15 години и тогава е предполагал еднозначен отговор, то днес условията са други и да се отговори с „да“ или „не“ в променения контекст е несериозно.
ЕС е много овладян по темата за разширяването и е коствало сериозни политически усилия темата за разширяването, дори на Западните Балкани да бъде вкарана в политически оборот, поясни Дончев, според когото е редно е да се изясни и каква е дългосрочната визия на Турция.
„За едни държави като Западните Балкани членството в Европейския съюз няма особена алтернатива, а съседна Турция има алтернатива. Тя може да ориентира цялата си външна политика, партньорство и икономическа политика в посока Европейския съюз, но тя има други опции. Поради чисто географски предпоставки тя би могла да играе друга роля в Азия и не съм сигурен дали едната хипотеза не изключва другата“, каза Дончев.
Вицепремиерът е на мнение, че България има интерес да бъде обградена само от държави-членки. „Да си външна граница на съюза е тежко и трудно, особено когато имаме външни кризи като например мигрантския натиск. От друга страна България, като член на ЕС, няма никаква полза в съюза да има държави, които не са готови за пълноценно членство“, обясни вицепремиерът.
В анализа си по друга текуща тема от последните дни - ще гони ли България руски дипломати, както твърдят авторитетни западни медии, Томислав Дончев заяви: „Този разговор в България, включително и по отношение на този злощастен, не знам как да го нарека, инцидент или нещо друго (ще ми се когато всички разследвания приключат, да разсъждаваме на база доста по-конкретни данни), влизат в матрицата „България кой кого люби страстно повече - Запада или Русия“, което не е много конструктивен диалог. И то не само защото е емоционален, но и по принцип разсъжденията по матрица рядко са иновативни“.
Запитан имало ли е натиск спрямо страната ни за изгонването на руски дипломати, Дончев бе лаконичен: „Не знам за такъв натиск.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
