До 1 май за Европейския съюз няма да са валидни новите мита върху стоманата и алуминия, наложени от Съединените щати. В началото на седмицата във Вашингтон се водиха преговори за изключване на Съюза от обхвата на митата завинаги, а германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви, че ще се продължи диалогът между САЩ и ЕС, за да се предотврати задълбочаването на проблема. В резултат – Европа получи отсрочка, но не се стигна до окончателно разрешаване на проблема. Белгийският премиер Шарл Мишел определи ситуацията като "насочване на пистолет към главата", а еврокомисарят Сесилия Малмстрьом написа в Туитър, че проблемът със свръхпроизводството на стомана трябва да бъде разрешен заедно, а не едностранно. Междувременно Европейският съюз предложи друга мярка, която може да пренареди световната търговия – оборотът на технологичните гиганти да се облага с три процента, а постъпленията да влизат в държавата, където е извършена услугата или доставена стоката.
„При липса на физическо присъствие компаниите ще бъдат облагани за цифрова дейност при наличие на едно от следните три обстоятелства – годишни приходи, надвишаващи 7 милиона евро в определена страна-членка, повече от 10 милиона потребители годишно или над 3 хиляди договора между дигитална компания и друг бизнес обект“, обясни еврокомисарят Пиер Московиси.
Мярката е обсъдена тази седмица и в Буенос Айрес, Аржентина, където се събраха министрите на финансите от страните от Г-20. В срещата участва и Паскал Сейнт – Аманс, директор на Центъра за данъчна политика към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В интервю за "Събота 150" експертът изключи връзка между двата процеса.
„Погрешно е да се смята, че има връзка между облагането на технологичните компании и налагането на мита върху алуминия и стоманата от страна на Съединените щати. Европейският съюз работи по този въпрос от няколко месеца“.
Същото е и мнението на Иън Янг от Института за сертифицирани счетоводители в Англия и Уелс. Според него 3-процентният "дигитален" данък цели да попълни европейската хазна след напускането на Великобритания. Експертът е категоричен, че Европа не може да си позволи по-висока ставка, защото част от компаниите ще се откажат да обслужват европейски потребители.
„Леко цинично ще отбележа, че Великобритания, която напуска Европейския съюз, ще остави празнота в следващия многогодишен европейски бюджет от 2021 година. Облагайки с "дигитален данък" от 3%, това прави около пет милиарда евро годишно. Разбира се, това не е цялата сума, която е необходима, за да се запълни европейският бюджет след напускането на Великобритания, но е нещо“.
В дългосрочен план обхватът на данъка върху дигиталните стоки и услуги ще се разширява, допълни Паскал Сейнт. По думите му, досега мултинационалните компании в сферата просто не са били облагани за определени услуги.
„В Съединените щати, преди данъчната реформа, технологичните компании също не бяха облагани за приходите си, направени в чужбина. Това беше феномен, който ние наричаме "двойно необлагане" – просто не плащат данъци никъде. Сега Европейската комисия казва, че въпреки облагането в Съединените щати, тези технологични гиганти не плащат достатъчно“, коментира Сейнт.
Подробностите можете да чуете от репортажа на Марта Младенова в звуковия файл.
