"България е интересна държава и съм тук, защото търсим място, където да направим следващият кръг от набиране на кандидати, които да искат да ходят на Марс. Има доста пространство да правим вълнуващи неща. Кой знае, в България може да има повече за правене, освен да изнасям лекция за проекта "Марс 1", признава Лансдорп пред "Хоризонт".
"В момента няма нито един българин в листата от хилядите кандидати. Но няма и хора от Холандия. Аз съм от Холандия, проектът "Марс 1" е холандска инициатива, но... няма холандци. Търсим хора с най-добрите отборни умения. И поради тази причина не гледаме държавите, от които идват. А стотиците, които са в проекта, са най-добрите", допълва холандецът, мечтаещ за заселване на Марс.
"Марс 1" като мисия до Червената планета е малко по-различна от това, което предлагат космическите агенции. От хората в "Марс 1" се очаква да направят постоянно заселване, тоест еднопосочно пътуване:
"Завинаги на Марс до края на живота ти. Очакваме през 2032-ра да изпратим първите екипи. А след това и другите, през две години. И затова най-голямото предизвикателство не е това да притежаваш инженерни и медицински знания, те са разбираемо важни, но за оцеляването е нужно да притежаваш екипен дух и опит. Каквото и да се случи, нужно е екипът да остане заедно. За да оцелее. Това е основното, което търсим в нашите кандидати".
Системите за пътуване до Марс - и кацането, и излитането съществуват. Проблемът е, че никой няма технологиите да излети от Марс. Дори и на Земята пет процента от изстрелването на ракетите се проваля. Затова стотици инженери тук се занимават с проверката на системите. Но на Марс няма стотици инженери, които да правят проверка, разказва още Бас Лансдорп:
"Имаме тренировки, но сме още на фаза подбор на кандидати. От първоначалните 200 000 регистрации до момента сме отсели 100 кандидатури. Ще съберем тези 100 кандидати и ще има дадем задачи, свързани с екипната работа. От тези 100 ще обособим между 3 и 6 отбора от по четирима души, които ще тренират за мисията. За тренировките разполагаме с около 10 години - да усвоят нужните медицински и инженерни умения, както и уменията да отглеждат собствена храна. Имаме достатъчно време, за да видим дали те наистина стават за пътуването до Марс".
Първата непилотирана мисия до Марс е планирана за 2022 година. За 2024 година – комуникационен сателит. Изпращането на роувър е заложено за 2026-а, а на хардуера през 2029-а.
"Когато НАСА кацна на Луната, беше 1968-а и всички бяха убедени, че само след двайсет години - през 1988-а хората ще отидат до Марс. Сега е 2018 година и още няма такова нещо. Тоест, вече 50 години говорим за нещо, което би се случило след 20 години. А причината е, че става въпрос за обратната мисия към Земята. Тези агенции се придържат към плановете да има обратна мисия към Земята. Но това е практически невъзможно, няма да проработи", смята Бас Лансдорп.
Космическите агенции трябва да планират връщащи мисии, защото като държава не може да изпратите своите граждани и да ги оставите там. Това за една частна инициатива не е проблем. Не забравяйте, че преди само 70 години, ако вашият съсед ви беше казал "Отивам в Ню Йорк“, тогава щяхте да си помислите, че той вече е продал дома си и е купил еднопосочен билет за презокеанския кораб. Само преди 70 години никой не си е помислял, че може да летиш до Ню Йорк и обратно. Тогава хората, отправяли се към Новия свят, са били мигранти. А хората са забравили този факт, защото сега могат да летят докъдето си искат и да се върнат. Това отношение трябва да се промени отново по въпроса за Марс. Защото, ако ние ще ходим до Марс, ние отиваме там, за да останем там".
Запитан - наистина ли вярва, че хората изобщо някога ще стъпят на Марс, Бас Лансдорп отговаря:
"Може хиляди неща да се объркат. Но аз правя проекта "Марс 1", защото вярвам, че имаме шанс за успех. В противен случай нямаше да го правя. Абсолютно, 100 процента съм убеден, че човек ще стъпи на Марс през този век. И съм сигурен, че 500 години след това децата, които четат за 21 век, ще прочетат, че човек е стъпил на Марс. Но моята основна цел е да допринеса за поредната голяма крачка за човечеството."
Цялото интервю на Добромир Видев с Бас Лансдорп чуйте в звуковия файл.
