Живописците изписват платната си с четка, шпакла и различни на цвят маслени или темперни бои, графиците предпочитат да графират с молив, перо и туш, майсторите на акварелите – водните бои…
Художниците фотографи рисуват винаги и само със светлина. С дневна, лунна, изгряваща или залезна, но винаги и само със светлиците. Затова още с появата на първите фотографии, още през XIX в., те са били наричани светлописи. А по-късно тази изящно съдържателна дума е била забравена и подменена с кадро, със снимки, с фото графики, фотографии…
Но какво знаем за началото на българските светлописи? А за неговото продължение през различните векове? Кои са първите ни светлописци, кога този моден за времето си занаят се превръща в изкуство, което и с блясъка на светкавиците си търси и намира заветно място в националната ни история.
Благодарение на родното ни фотоизкуство в българската обществена памет и днес продължават да пламтят най-светлите образи, които нацията ни е извикала за живот. И за безсмъртие.
Слава Богу, намери се един художник, който рисува със светлина, и той се присети да събере всичко известно, малко известно, премълчано или забранено свързано с онези българи, чието земно пребиваване е било посветено на светлописането.
Това е Зафер Галибов, който не се нуждае от специално представяне. Достатъчно е да кажем, че след 8 години проучвания, този майстор на фоторисунъка е станал истински издирвач на фотолетописите, истински изследовател на загубените във времето фотоси и фотохроники.
Галибов успява да възкреси от небитието всичко възможно по темата, рови се във всички достъпни хранилища и прекарва часове в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Историческия архив на БАН и Държавната агенция по архивите, както и във Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов“ в Пловдив, а също и в различни музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи пра и праправуници и наследници.
Гости в студито са Зафер Галибов и доц. д-р Виолета Василчина, а доц. Георги Лозанов се включва по телефона.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
