Позволете ми и аз да каже нещо по повод обгрижените щъркели и добрите хора. На първо място, разбира се, дълбок поклон, само заради мисълта, че можеш да помогнеш, успокоиш, стоплиш животинка, която е в беда. Поклон и заради това, че мисълта се превръща в действие-спасително.
Сега няколко думи за реакциите.
Сърцераздирателни, защото имаме нужда да се огледаме в чуждата добрина и да си представим, че и ние бихме могли така, ако само ни се отдаде случай.
Социални, защото само бедните, могат да усетят нищетата и болката на страдащите, но не и тези, които живеят богато и разточително в своите мезонети и дворци. (Почти като по уроците по политикономия от времето на социализма).
Медийни, защото трябва да се запълва ефирно време и да се дава пример за изначалните ценности.
Някъде между всичко това е естественият ни стремеж да бъде показано, осъзнато, дадено за пример доброто, което липсва в ежедневието, заради пълното ни дистанциране от света и вариантите на цинизъм, който ни обзема постепенно. Спасяването на щъркелите, символи на събуждането, възраждането на новият живот е направо топ новината на България в момента, загърбваща всичко останало. И тук няма да виним непременно хитрия политически Пи Ар, а само непоследователното мартенско време и човешката доброта. История напълно красива.